Майк Резник - Оракула

— Има и още една причина за операцията — невъзмутимо добави Тридесет и две.

— Да чуя…

— Ще действаш извън границите на Демокрацията. Съдейки по досегашното ти поведение, или ще отпрашиш с поверения ти кораб право към Вътрешната граница, или ще се върнеш към порочните си навици, дори да отидеш на Алфа Крепело III.

— Ще ме спреш ли, като ми дуднеш в ушенцето щуротии за дълга и честта?

— Няма — охотно призна белокосият. — Но подозирам, че микроскопичната плазмена бомба в основата на твоя череп ще те възпре. Мога да я взривя от най-малко двадесет светлинни години. — Той помълча. — Е, ще се договорим ли все пак?

За миг в погледа на Индианеца припламна ярост. Но затворникът кимна решително.

— Тъй да бъде, негоднико. Договорихме се.

„Чуваш ли ме?“

Джими Двете пера сви лицето си в гримаса и се обърна на хълбок.

„Джими, събуди се. Говори Тридесет и две.“

— К’ви трийсет и две бе? — измънка Индианеца.

„Хайде, Джими, събуди се. Действието на упойката вече премина.“

— Буден съм, по дяволите! Я ме остави на мира!

„Седни.“

— Разкарай се!

„Аз и без това съм далеч от тебе — поне на осем хиляди километра.“

Индианеца се надигна замаяно и седна.

— К’во ми приказваш?

„Джими, отвори си очите.“

— Не ща. Цепи ме главата.

„Ще ти мине.“

— Ами, ще чакам значи.

„Добре, Джими, а сега си отвори очите.“

Двете пера понадигна клепачи и потрепери, когато светлината го блъсна в зениците — и в истинската, и в изкуствената.

— Много е светло… — оплака се той.

„Само защото зениците ти се свиха. Ще свикнеш след минута-две.“

— Мина ли операцията?

„Да. Как се чувстваш в момента?“

— Като че съм се друсал цяла седмица. Всичко ме боли, а пък главата…

„Доста поработихме в тази твоя глава. Сега огледай стаята.“

Индианеца се подчини и разбра, че се намира в голяма болнична стая. Сестра с бяла униформа седеше в ъгъла и не отместваше от него напрегнатия си поглед. Заради болките и смъденето в лявата си ръка Двете пера бе очаквал да види до себе си жиците и машинариите на поддържаща система, но явно вече я бяха махнали. На врата и гръдния му кош бяха залепени много сензори, но само го правеха тромав, без да му причиняват още мъки.

„Чудесно — изрече одобрително Тридесет и две. — Сега вдигни едната си длан на десетина сантиметра пред лявото око.“

— Коя?

„Която си избереш.“

Индианеца вдигна ръка.

„Оптиката се наглася на фокус почти мигновено. Сега се обърни наляво и погледни към прозореца.“

— Да не съм ти някаква кукла…

„Просто направи каквото искам от тебе. Трябва да проверя как се адаптира зрението ти към внезапната промяна от затъмнена стая към слънчева светлина.“

— А после?

„Не те разбирам.“

— Нямам намерение да прекарам остатъка от живота си, като скачам през обръчи по твоя заповед.

„Джими, трябва непременно да проверим как работи новото ти око.“

Двете пера въздъхна и обърна глава към прозореца.

„Великолепно!“

— А сега какво искаш? — наежено попита Индианеца.

„Нищо. Поне на пръв поглед всичко е нормално. Предполагам, че ме чуваш добре?“

— Щеше ми се да не те чувах.

„Де да можеха хирурзите да ти оправят и характера“, каза неприветливо Тридесет и две.

— Хич не ми харесва да имам глас и в тиквата си.

„Не само това имаш в главата си. Не забравяй другата дреболия и всичко ще бъде наред.“

Индианеца предпочете да не говори и другият продължи:

„Сега имаме да обсъдим по-важни неща. Помоли сестрата да излезе.“

Двете пера погледна сестрата.

— Иска да се махнеш.

— Един момент.

Тя застана до него и провери внимателно показанията на уредите. Кимна доволно и излезе, без да каже нищо повече.

— Добре си я дресирал — отбеляза Индианеца.

„Тя беше в стаята за всеки случай — ако новите ти присадки откажат да работят нормално. Можеш да се стреснеш, ако се събудиш без едно око, а няма кой да те успокои.“

— Стряскам се и като те чувам.

„С това ще трябва да се примириш… Виждаш ли нощното шкафче вляво от леглото?“

— Да.

„Отвори горното чекмедже и вземи оставения вътре плик.“

Двете пера изпълни нареждането.

„Сега го отвори.“

— Готово. Отворих го.

„Да прегледаме внимателно съдържанието му. На холограмата е Пенелопа Бейли, на шестгодишна възраст.“

Индианеца се взираше в кльощавото русо момиченце със светлосини очи. Стори му се изтощена и потисната, бузките й бяха прекалено бледи.