Майк Резник - Перфектен убиец

Изведнъж наоколо закипя — като че ли във всяка стая имаше въоръжени мъже. Отвсякъде се отваряха десетки врати и мигом се затваряха след като човекът вътре стреля по Найтхоук. Един лазерен лъч прогори дупка в лявото му стъпало, друг изгори част от ухото му. Джеф стреля отново и уби още двама преди нов куршум да разбие дясното му коляно. Падна на пода, но уби човека, който стреля. Друг куршум го уцели в гърба, след това още два. Опита се да се изправи отново на крака, но усети, че не може да стане — или заради куршума в коляното, или заради този в долната част на гръбнака, не знаеше точно. Завлече се до една врата, стреля с лазерния пистолет по нея и се опита да направи дупка, за да влезе и избегне стрелбата. Но вратата, направена от силно устойчива титанова сплав засвети в червено, но не се стопи. В същия миг куршум го удари в ръката и той усети как костта му се натроши, а пистолетът падна на земята.

Той хвана инстинктивно счупената си ръка с лявата и изпусна и другия пистолет — озова се на пода в коридора, а кръвта му изтичаше от десетина рани, без да може да помръдне.

Една врата в края на коридора се отвори. Излезе Джеймс Ернандес. Той се приближи до Найтхоук и го изгледа отгоре.

— Не трябваше да идваш — каза той.

— Не можах… — прохърка Найтхоук с пресипнал глас като се давеше в собствената си кръв.

— Защо? Уби Маркиза, спаси хм… първообраза си или поне му плати още няколко години. Трябваше да се сетиш, че ще те убия, ако се върнеш тук.

Найтхоук не можеше да изтръгне повече думи от гърлото си. Само клатеше леко глава.

— Тогава защо? — искрено недоумяваше Ернандес. — Не е обявена награда за моята глава. Защо се върна?

Джеф се опита да каже „Мелисанда“, но разбра, че не може.

— За нея — прошепна с мъка той.

— Аха — усмихна се Ернандес. — Не съм предполагал, че някой може да бъде толкова незрял или глупав. — Той се обърна и нареди нещо на някого, който беше извън погледа на Найтхоук.

— Ела да кажеш сбогом на смелия млад герой, който дойде да те спаси от моите зверски лапи.

Изведнъж до Найтхоук се появи Мелисанда.

— Ти си глупак — каза тя.

През него премина конвулсия от болка.

— Знам.

— Сега ще умреш.

— Всички умират — задави се с кръв той.

— Можеше да останеш в Олигархията — извика гневно Мелисанда.

— Сигурно — прошепна той. Зави му се свят от болка.

— Тогава защо не остана там?

Устните му се движеха, но не отрониха никакви думи.

— Много трогателно — каза Ернандес, — но мисля, че е време за последния изстрел. Имаш ли да кажеш нещо в заключение?

Устните отново се помръднаха без звук.

— Наведи се и ми кажи какво казва — нареди Ернандес.

— Защо аз? — попита Мелисанда.

— Ти си спала с него. Кой предлагаш да чуе последните му думи?

Тя изгледа Ернандес свирепо, коленичи до Найтхоук и се наведе, докато ухото й стигна до устните му.

Изведнъж се разнесе изстрел и момичето със синя кожа потръпна в спазъм само веднъж, след което се изтърколи с дупка с размера на монета върху гърдите си.

— Спестих ти главоболието — прошепна Найтхоук.

Ернандес изрита пистолета от ръката му и насочи своя към главата му.

Погребаха Найтхоук на следващата сутрин в безименен гроб до Перлата от Маракайбо.

Дядо Коледа се разхождаше из огромното гробище, без да поглежда встрани и без да обръща внимание на десетките въоръжени, униформени мъже, които следяха всяко негово движение. Щом стигна до гроба спря, скръсти спокойно ръце пред себе си и наведе глава.

— Мислех си, че ще те видя на церемонията — каза Ернандес като се присъедини към него.

— Мразя службите.

— Но харесваш църквите.

— Тази беше малка — каза дядо Коледа. — Нямаше почти нищо за крадене, освен кръста зад олтара.

— Как разбра? — попита Ернандес. — Никой не те е видял да го оглеждаш.

Възрастният мъж се усмихна.

— Ако хората можеха да ме забележат като подготвям някой удар, мислиш ли, че щях да се задържа в този бизнес?

— Имаш право — призна Ернандес. — Но може да се поспори. От тази сутрин вече не си в този бизнес.

— Пази тишина, имай малко уважение към покойните — каза Дядо Коледа.

— Като приключиш с молитвата си за него , можеш да кажеш някоя и за себе си — продължи Ернандес. — Ще го последваш, където и да е той.

— Не ставай глупав — поклати глава Дядо Коледа спокойно. — Нали не мислиш, че ще се появя тук беззащитен?

Ернандес огледа гробището.

— Не виждам никаква охрана.