Майк Резник - Перфектен убиец

Той се върна в коридора и взе оръжията на убитите. След като вече се знаеше, че е тук, имаше нужда от колкото се може повече оръжия.

Приближи се до стълбите и спря. Трябваше да има друг път до третия етаж, освен стълбите и асансьора. Може би служебен асансьор. Тъкмо щеше да го потърси, когато се отвори врата в другия край на коридора. Излезе един мъж, видя го и започна да крещи. Найтхоук бързо възстанови тишината като го простреля с лазерния пистолет.

Със сигурност имаше служебен асансьор, но нямаше време да го търси. Освен това, ако тръгнеше по коридора, щеше сам да елиминира възможностите си, тъй като асансьорът и стълбите щяха да останат зад него и нямаше да им е трудно да го спипат натясно.

Оставаше да тръгне по стълбите. Той започна да се изкачва по тях приклекнал, със специалния пистолет в едната ръка, с лазерния в другата — не много бързо, за да не стане лесна мишена, не толкова бавно, че Ернандес да успее да прати още хора да го пресрещнат. Когато преполови пътя до горе, точно преди тези от третия етаж да видят главата му, той измери ъглите с очи и отново стреля с лазерния пистолет като го държеше неподвижно, докато смъртоносният лъч не проникна през тавана. Чуха се изненадани възгласи и писъци от болка и той разбра, че е убил поне един от хората, които го чакаха. Проблемът беше, че не знаеше още колко остават и къде се намират.

Изведнъж чу стъпки под себе си и се обърна като очакваше да види Дядо Коледа. Вместо него видя униформен пазач, който се прицелваше. Найтхоук се хвърли на земята и стреля като се изтърколи две стъпала надолу. Надигна се, колкото да погледне и видя, че пазачът е мъртъв.

Стреля нагоре напосоки, колкото да попречи на онези над него да се приближат, но знаеше, че не може да стои още дълго на стълбите, приклещен между етажите. Тъкмо беше решил да се върне на втория етаж и да потърси друг начин да се добере до офиса на Ернандес, когато чу отгоре гласа на Мелисанда.

— Джеферсън!

Той спря за миг, след което прибра специалния пистолет в джоба, хвана по един лазерен във всяка ръка, засипа с лазерни лъчи всяка частичка от третия етаж, която виждаше и хукна по стълбите, които вече бяха почнали да пушат. Двама мъже се изправиха срещу него и двамата бяха мъртви още преди Найтхоук да стигне последното стъпало. Още две тела лежаха на пода, простреляни преди това.

Той се огледа за Мелисанда, но не я видя. Коридорът беше дълъг по двадесет метра наляво и надясно от стълбището. Той тръгна наляво, готов да стреля всеки момент.

Изведнъж от една стая зад него се втурна човек и се хвърли на гърба му. Найтхоук се просна на земята и двата пистолета изхвърчаха от ръцете му. Опита се да стане, но един силен удар се стовари в тила му. Той се изтърколи настрани и успя да види нападателя си: огромен мъж, висок почти два метра и тежащ около сто и тридесет килограма без никаква тлъстина по него.

Найтхоук се извиваше и въртеше в опит да се освободи, но мъжът не отстъпваше. Най-накрая Найтхоук промуши ръката си към слабините на другия и се пресегна бавно, болезнено, сантиметър по сантиметър, докато достигна тестисите му. Сграбчи ги и ги стисна силно. Мъжът нададе вик от болка и се опита да се освободи — напразно — Найтхоук стискаше все по-силно. Мъжът крещеше и се гърчеше, докато накрая с огромни усилия се освободи.

Нападателят беше почервенял целия и дишаше тежко. Изправи се и извади голям нож от колана си. Найтхоук се огледа за пистолетите, но те бяха твърде далеч. Мъжът се приведе и пристъпи напред — държеше ножа като човек, който умее да борави с него много добре.

С гръб, опрян на парапета, Найтхоук осъзна, че другият ще го намушка на секундата. Той клекна на едно коляно, огледа се за изход и му хрумна една идея. Най-неочаквано с бързо движение сграбчи една от тлеещите подпори на парапета, изтръгна я и замахна към другия. Главата на противника му се разцепи с отвратителен тъп звук. Той падна напред и Найтхоук приклекна, при което огромното тяло се прехвърли отгоре му и падна през парапета. Още преди трупът да стигне земята два етажа по-долу, Найтхоук вече държеше лазерните пистолети в ръка и отново крачеше по коридора.

Изведнъж чу шум зад себе си и видя Мелисанда в другия край на коридора. Тя се опитваше да се освободи от двама униформени мъже. Те я надвиха и я прибраха обратно в стаята, от която беше излязла.

Той хукна по коридора към стаята, в която беше Мелисанда. Разнесе се изстрел и той усети как един куршум го уцелва отзад в рамото. Завъртя се от силата на куршума и зърна мъж, който се скри в една стая, близо до мястото, до което беше стигнал, преди да чуе Мелисанда. Стреля с лазерния пистолет, но вече беше късно; коридорът бе празен. Когато се обърна, готов да се втурне в стаята на Мелисанда, се разнесе изстрел от един свръхзвуков пистолет и Найтхоук залитна под тласъка на звуковото поле. Падна на едно коляно — от носа и ушите му рукна кръв. Успя да стреля. Мъжът със свръхзвуковия пистолет падна мъртъв в коридора, но друг куршум улучи лявото му бедро отзад. Той се обърна и стреля в посоката, откъдето беше дошъл изстрелът и този път изгори ръката на стрелеца. Чу се крясък, след това отново стана тихо.