Майк Резник - Перфектен убиец

— Какво имаш предвид?

— Те знаят, че сме тук, синко, или най-малкото ни очакват всеки момент — прошепна възрастният мъж. — Погледни я, облечена в злато и диаманти, облегната на парапета. Използват я като примамка.

— За мен?

— За кого друг?

— И си мислят, че ще нахлуя в сградата, ще застрелям всеки, който ми се изпречи на пътя и ще стигна до третия етаж, понеже тя стои там? — продължи Найтхоук.

— Да — каза Дядо Коледа. — Много са глупави, нали?

— Определено.

— Е, какво ще правим сега? — попита възрастният мъж. — Ще се връщаме в хотела ли?

— Ти можеш да си ходиш, ако искаш.

— Ами ти?

— Аз ли? — попита Найтхоук. — Аз ще нахлуя в сградата, ще застрелям всеки, който ми се изпречи, и ще стигна до третия етаж.

— Мисля, че току-що ти обясних: те само това и чакат — сопна се Дядо Коледа.

— Те очакват човек — отвърна Найтхоук като провери специалния пистолет и го пъхна обратно в джоба си. — Но ще си имат работа с Перфектния убиец.

Джеф се обърна и тръгна по украсените стълби към главния вход.

Найтхоук влезе в сградата като мина през охранителния скенер, без да задейства алармата. След минута колебание Дядо Коледа го последва на подобаваща дистанция.

Зад едно бюро в главното фоайе седеше млад мъж. Той погледна Найтхоук с отегчено изражение на навъсеното си лице.

— Мога ли да ви помогна?

— Казвам се Ландис, Винс Ландис. Студент съм на Аристотел. Бих искал да си уговоря интервю с полковник Джеймс Ернандес.

— Работа ли търсите?

— Казах ви — искам да го интервюирам.

— В каква връзка?

— Не виждам какво ви интересува — отвърна Найтхоук.

— С грубост няма да си уредите интервю — каза младият мъж учтиво. — Трябва да зная целта на молбата ви.

— Специализирам шифри и комуникации — отвърна Найтхоук. — Искам да говоря с него относно употребата на шифрите в неговата работа.

— Ще му предам вашата молба, мистър Ландис — каза мъжът. — Имате ли адрес, на който да ви намерим?

— Ще изчакам тук.

— Може да отнеме дни, дори седмици да си уредите среща — усмихна се мъжът. — И то ако изобщо се съгласи да ви види.

— Нямам на разположение дни или седмици — отвърна Найтхоук. — Напускам Солио II след няколко часа. Ще трябва да стане веднага.

— Не подлежи на обсъждане.

— Свържете се с него, нека той да реши.

— Нареждате ли ми? — попита младият мъж и се изправи.

— Опитвам се да ви спася живота — каза Найтхоук. — Обадете му се!

— Няма да го направя!

Найтхоук извади пистолета си и го застреля на място. Мъжът се строполи зад бюрото. Без да го поглежда втори път, Джеф се отправи към най-близкия асансьор.

— Не тръгвай натам! — каза един глас зад него. Той се обърна и видя Дядо Коледа.

— Би трябвало някой да наблюдава фоайето — продължи възрастният мъж. — Знаят, че си убил този младеж. Ако се качиш в асансьора, ще им направиш удоволствието сам да влезеш в капан. Когато се опиташ да излезеш, ще те чакат толкова въоръжени хора, че дори ти няма да можеш да се справиш с тях. Ако бях на твое място, щях да потърся стълбището. Дори да тръгнат по петите ти, ще имаш малко повече място за маневри.

— Да, прав си — съгласи се Найтхоук и се насочи към украсените извити стълби, които водеха към горните етажи на сградата. — Пази се като почне стрелбата!

— Аз не съм герой, синко — увери го Дядо Коледа. — Щом започнете да стреляте, оставаш сам.

— Това изобщо не ме притеснява.

— Така си и мислих — каза Дядо Коледа сухо.

С пистолет в ръка, Найтхоук се заизкачва по стълбите, нащрек за каквото и да било движение над и под него. Стигна до втория етаж без нищо да се случи. После, докато се канеше да тръгне към третия етаж, зад него се отвори врата и два лазерни лъча улучиха парапета. Той се завъртя бързо и стреля три пъти. Двама мъже, и двамата с лазерни пистолети в ръка, паднаха на пода.

— Добре се справи — чу се гласът на Дядо Коледа отзад.

— Благодаря — промърмори Найтхоук.

— Пази се — каза Дядо Коледа. — Следващия път няма да бъдат толкова глупави.

Найтхоук огледа стълбището. При тази извивка, главата му щеше да стане мишена на някого от третия етаж, преди да успее да види къде да стреля.

— Прав си — съгласи се пак той.

Отстъпи назад и прецени вариантите, след което се обърна и бързо влезе в офиса, от който стреляха по него. Имаше голям прозорец. Той го отвори и се надвеси навън. Външните стени на сградата бяха гладки като стъкло; беше невъзможно да се изкачи оттам.