Майк Резник - Перфектен убиец

Солио II не беше много хубава планета, особено за млад човек, който се е родил преди два месеца на Делурос VIII и чиято глава беше пълна със спомени за великолепни светове, в които никога не е бил. Жителите бяха по-малко от милион: около осемстотин хиляди бяха хора, а останалите — пришълци от различни видове.

Основният поминък на планетата беше търговията. Солио II представляваше един от няколкото преходни свята, официално част от Границата, но в действителност служеше за икономическа връзка между минните и фермерските светове на Вътрешната граница и богатите купувачи от Олигархията. Казваха, че Солио II е складът на хиляда свята, въпреки че планетата беше по-скоро снабдител, отколкото склад и освен това търгуваше с около триста свята, а не с хиляда, макар че тази цифра съвсем не беше незначителна.

През последния половин век системата Солио се управляваше от диктатори. Последният от тях, Уинслоу Трилейни, беше управлявал почти осем години, докато го убиха. Той беше четвъртият властелин в последните петдесет години, който умря от насилствена смърт. Беше станало обичай владетелите на Солио II да не доживяват пенсионирането си.

Полковник Джеймс Ернандес, началник сигурност, беше осъществил първия контакт с адвокатите на Найтхоук. Затова, когато младият човек кацна на Солио II, отиде да докладва в офиса на полковника.

Ернандес беше висок, слаб мъж с гъста черна коса, орлов нос, тънка брадичка и тъмнокафяви очи. Гърдите му бяха окичени с няколко редички медали, независимо че системата Солио никога не е воювала с никого. Един куп заповеди стояха подредени в ъгъла на бюрото му и чакаха за подпис — въпреки че компютърът, който висеше във въздуха над лявата част на бюрото, можеше без проблем да го копира хиляди пъти в минута.

Останалата част от кабинета беше безупречна, като че ли току-що беше приключил с подреждането. Всеки шкаф беше чист, без каквото и да е върху него, всяка картина бе окачена под идеален ъгъл, холографните екрани бяха подредени по големина. Найтхоук си помисли, че ако в офиса на полковника попадне прашинка, той ще я възприеме като вражеско нашествие.

Ернандес се изправи, като с поглед оценяваше човека, който беше влязъл в офиса му.

— Добре дошли на Солио, мистър Найтхоук. Да ви предложа нещо за пиене?

— Може би по-късно.

— Пура? Внос чак от Алдебаран XII.

Найтхоук поклати глава.

— Не, благодаря.

— Трябва да ви кажа, че не мога да повярвам, че стоя тук и разговарям със самия Перфектен убиец — каза Ернандес ентусиазирано. — Вие бяхте един от моите герои, когато бях малък. Чел съм всичко, което е писано за вас. В интерес на истината — добави той с усмивка, — може да се каже, че вие сте причината да стана това, което съм.

— Сигурен съм, че Перфектния убиец би бил поласкан от думите ви — каза Найтхоук с умерен тон, докато сядаше срещу Ернандес на един хромов стол с права облегалка. — Но аз не съм той.

Ернандес се намръщи.

— Моля?

— Перфектния убиец в момента е на Делурос VIII, в очакване на лекарство за болестта, от която е покосен. Казвам се Джеферсън Найтхоук и просто дойдох да си свърша работата.

— Глупости — каза Ернандес, искрено развеселен. — Мислите ли, че не сме чули за подвизите ви на Карамоджо? Убили сте Гробаря Макнеър с голи ръце. — Той направи пауза, взирайки се в Найтхоук. — Вие сте Перфектния убиец.

Найтхоук сви рамене.

— Наричайте ме както искате. Това е просто едно име — той се наведе напред, — но помнете, че си имате работа с мен , не с него .

— Разбира се — каза Ернандес като го огледа внимателно. Най-накрая се обърна и запали една тънка пура. — Мистър Найтхоук, имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса не във връзка с мисията ви тук?

— Какви въпроси?

— Вие сте първият клониран човек, който срещам — продължи Ернандес като дръпна от пурата — и проявявам искрено любопитство към вас. Например, зная, че не сте съществувал преди два месеца. Как научихте езика толкова бързо?

— Карате ме да звуча като някой луд — каза Найтхоук, видимо раздразнен. — Аз съм човек от плът и кръв, също като вас.

— Не исках да ви обидя — изрече Ернандес меко. — Просто е почти сигурно, че друг път няма да имам възможност да говоря с клониран човек. Казват, че сте по-малко от петстотин в цялата Галактика. Клонирането е забранено със закон на почти всяка планета от Олигархията. Платихме доста, за да ви поръчаме. — Той направи пауза. — Така че, съвсем естествено е да се възползвам от възможността, докато сте тук.