Майк Резник - Перфектен убиец

— Изчакай ме тук — каза Найтхоук.

Младият човек се изправи и се запъти към бара, където стояха Гробаря Макнеър и бодигардът му. Той ги подмина небрежно, след което рязко се завъртя и с огромна сила стовари ръката си върху врата на бодигарда. Чу се силно изпукване и мъжът се строполи на земята.

Макнеър беше слисан, но отличните му инстинкти го спасиха от първия удар на Найтхоук: беше нокаут, насочен към главата, ала удари рамото.

— Какво, по дяволите, става тук? — промърмори Макнеър като се отдръпна назад и зае отбранителна поза.

Вместо да отговори, Найтхоук подскочи и зашеметяващият му ритник щеше да обезглави Гробаря, ако беше улучил. Макнеър го отблъсна, мушна ръка под дрехата си и след секунда държеше в ръката си голям нож.

— Кой си ти? — изкрещя Макнеър, въртейки ножа и замахна към врата на Найтхоук.

Джеф отблъсна удара, сграбчи китката на убиеца, наведе се бързо и със завъртане вдигна Макнеър във въздуха, след което го строполи до бодигарда му с трясък. Без дори да се задъха от усилието, той ритна ножа от ръката на Гробаря към другия край на стаята и му направи знак да се изправи.

— Какво искаш? — каза Макнеър грубо. — Пари? Ще се споразумеем!

Найтхоук замахна към слабините на Гробаря, за да го заблуди и стовари юмрука си върху носа му. Черепът изпращя и Макнеър падна мъртъв.

Найтхоук чу шум зад гърба си и се обърна. Озова се пред зареден лазерен пистолет.

— Не мърдай, синко — каза Синия като държеше пистолета със здравата си ръка.

— Беше обявена награда за тях — обади се Киношита, който все още си стоеше на масата.

— Това не ме засяга — отвърна Синия. — В моето заведение хората не се избиват.

Найтхоук хвърли бърз поглед на Киношита сякаш питаше: „И него ли да убия?“

Киношита поклати глава и младият мъж се отпусна.

— Ще си тръгнем веднага щом свалиш пистолета.

— Не съм казал, че ще го сваля — отвърна Синия.

— Ще ти дадем обезщетение — продължи Киношита.

— Така ли? — Синия звучеше заинтересован, но лицето му беше безизразно, а очите — приковани към Найтхоук.

— Наградата за тези двамата е шестстотин хиляди кредита — каза Киношита. — Половин милион за Макнеър, останалите за приятеля му. Сметката ни едва ли е толкова голяма само за три дни. Ще кажа на властите да прехвърлят наградата на теб. Покрий разходите ни и задръж рестото.

— А Демонските котки?

— Какво за тях?

— Винаги мога да продам някой добър трофей.

— Твои са.

Синия не откъсна очи от Найтхоук още малко, след което прибра пистолета обратно зад бара.

— Разбрахме се — обяви той. — Пийте по още една Прашна уличница за сметка на заведението.

— Много щедро от твоя страна — каза Киношита като направи знак на Найтхоук да се върне от бара на масата. — Приемаме.

Найтхоук подхвърли една монета на бара и каза:

— Аз мога да си позволя да платя питието си — в думите му прозираше детинска гордост.

— Справи се добре, Джеф — каза Киношита. — Онези двамата бяха яки и ловки. Ти ги срази с минимални усилия и без изобщо да се нараниш.

— И какво от това?

Киношита се усмихна.

— Това беше церемонията за завършването ти. Ще пием по още една Прашна уличница, след което се връщаме в колибата, а на сутринта ти отлиташ за Солио II. — Ниският мъж направи пауза. — Когато влязохме в това заведение, ти беше един клониран, потенциален човек — той вдигна чаша за наздравица. — Сега си не по-лош от който и да било друг и по-добър от повечето.

— Винаги съм бил такъв.

— Зная, но…

— Нищо не знаеш — ядоса се Найтхоук. — Ти мислиш, че съм създаден в някаква лаборатория, само за да убия някого на Солио II.

— Така си беше, Джеф — каза Киношита. — Никога не сме крили това от теб.

— Аз ще реша за какво съм създаден — изрече Найтхоук тихо. — Аз съм човек, също като теб. — Той гледаше Киношита в очите, без да мига. Погледът му беше страшен. — Никога не забравяй това.

„Е, сега вече разбрах какво те е вбесило така.“

— Видя какво направих с онези двамата — продължи Найтхоук като посочи към труповете и изпи чашата си на един дъх. — Може да ми хареса да убивам.

Той стана, излезе наперено от таверната „При Синия с шестте пръста“ и се насочи към колибата си.

Киношита го проследи с поглед.

„Да, няма спор; ти си Перфектния убиец, несъмнено. Просто трябваше да ти кипне кръвта.“ Киношита се усмихна със загадъчно задоволство. „Предполагам, че в крайна сметка все пак сме те направили достатъчно твърд.“