Майк Резник - Космическият ловец (Гълтачът на души)

— Бъди готов — предупреди Лейн, поемайки управлението на кораба. — Сигурно всеки момент ще промени курса си.

Но Гълтача на души захождаше към дупката под ъгъл спрямо плоскостта на еклиптиката и не се отклоняваше от курса си нито надолу или нагоре и нито наляво или надясно.

— Виждал съм го да прави същия номер преди — изкоментира Лейн. — Ще продължи до абсолютно последния възможен миг и едва тогава ще се отклони,

— Което трябва да стане скоро, Лейн — отбеляза Востувиан, — защото след три минути ще пропадне в черната дупка.

Лейн освободи предпазителите на разредителя и се опита да се прицели с него в Гълтача на души, но съществото се намираше много далече.

— Трябва да забавим, Лейн — напомни дорнът, — или в противен случай няма да можем да се изплъзнем от гравитационното й поле.

— Не още — възрази Лейн. — Първо, полето на дупка с тези размери не е толкова силно по хоризонта на събитията, както полето на по-малка дупка. И, второ, този път няма да му дам възможност да се изплъзне.

— Загубил си способността да разсъждаваш логично — обади се Востувиан. — Полето на тази дупка е невъобразимо. Тя вече е погълнала в себе си много от звездите в ядрото.

— А ти си живял на планета прекалено дълго — контрира Лейн, без да изпуска пулта от погледа си. — Не хоризонтът на събитията е причината за полето, а сингулярността — точката, в която изчезва материята. А хоризонтът на събитията на дупка с тези габарити е много по-далече от сингулярността, отколкото при по-малка дупка. Така че продължаваме право напред.

Дорнът не отговори нищо и преследването продължи както досега. Далече пред тях Гълтачът на души се носеше право към дупката и дори Лейн започна да се пита колко време остава докато реши да се отклони от непрогледно черната пропаст пред тях.

— Отива в дупката! — каза Востувиан. — Отклонявай, Лейн, преди да е станало много късно.

Лейн не отговори нищо и неочаквано дорнът го блъсна встрани, протягайки ръка към пулта за управление.

— Махни се оттам, Востувиан — предупреди го Лейн. — Няма да повтарям.

И когато дорнът не му обърна никакво внимание, той извади скрийчъра от кобура и стреля. Востувиан изкрещя, замръзна като парализиран за миг и после рухна безжизнено на пода.

Лейн изрита тялото настрана и изтича при пулта, за да се убеди, че корабът му все още следва по курса на Гълтача на души. После насочи вниманието си върху разредителя. Ако можеше да предугади в коя посока ще се отклони съществото, тогава може би щеше да съумее да направи един точен изстрел, в противен случай щеше да загуби около седемстотин хиляди километра, докато изведе кораба от това коварно място.

И в този миг долната му челюст провисна, защото той осъзна, че Востувиан беше прав. Гълтачът на души нямаше никакво намерение да се отклонява от черната дупка, защото вече беше много късно да го направи, дори ако имаше желание. След пет секунди той щеше да изчезне под хоризонта на събитията и да потъне в онази лишена от дименсии точка, където намираха гибелта си планети и дори гигантски звезди.

Лейн разполагаше с броени секунди за да вземе решение и той неочаквано разбра, че го беше взел преди много, много време. Изръмжавайки нещо нечленоразделно, той насочи „Смъртоносен“ в нищото, току-що погълнало в себе си Гълтача на души.

Лейн очакваше някакви сили да го разтегнат в безкрайността и да го смажат в същия миг.

Но нищо подобно не се случи.

По-късно, когато осъзна, че ще живее, той прекара много време, опитвайки се да проумее какво точно се бе случило, но така и разбра нищо.

Знаеше, че всичко във вселената се върти — включително и най-вече колапсиращите звезди. Неутронните звезди, които бяха недостатъчно масивни, за да завършат колапса си като черни дупки, се въртяха около осите си със скорост около един оборот в секунда, а някои и значително по-бързо. Това, което Лейн не знаеше — а дори да знаеше, не би му направило особено впечатление — бе че когато започне формирането на една черна дупка, скоростта на нейното въртене се увеличава до невероятни стойности. Центробежната сила деформира черната дупка до такава степен, че тя образува не един, а два хоризонта на събитията.

Ако „Смъртоносен“ бе пропаднал и през двата, то и най-черните очаквания на Лейн биха се сбъднали. Краката му, намиращи се само на два метра по-близко до сингулярността, щяха да бъдат притегляни към нея много по-силно от главата му. Той наистина щеше да бъде разтеглен до разкъсване, макар че мощното гравитационно поле щеше да го убие много преди това да може да му направи някакво впечатление.