Майк Резник - Космическият ловец (Гълтачът на души)

Когато се върна половин час по-късно, старецът беше въвел нова карта в компютъра, на екраните на който сега можеше да се види сектор широк към дванайсет парсека, обхващащ онзи район от Галактиката, в който влизаха Пинайпс, Теразейн, Канфор и може би дузина други звезди и светове край които Звездопрах е бил забелязван през последното столетие.

— Виждаш ли облака? — попита Моряка и щракна два ключа за да активира тримерно изображение на излъчващ слабо сияние облак междузвезден прах. — Започва на около парсек от Теразейн, обхваща целия район на Канфор и достига чак зад Пинайпс.

— Това е много грубо приближение на действителното състояние на нещата, Моряко — възрази Лейн след бегъл поглед към картата. — Дявол да го вземе, този облак изобщо не достига до Канфор. Погледни тук… макар да минава точно покрай Алфард, няма никакви сведения за засичане на твоя Звездопрах в този район.

— А кой може да каже какви точно са навиците му, Лейн? — контрира Моряка. — Единственото, което със сигурност ми е известно е, че всички сигнали за срещи са максимум на парсек от облака и по правило много по-наблизо.

— Дори ако си прав — започна Лейн, — нещо, което съм склонен да допусна само заради този спор, става дума за един огромен облак. Не биха стигнали и… десет живота, за да се кръстоса макар и една трета от него. Не забравяй, че когато летим със субсветлинни скорости, уредите ни са почти толкова безполезни, колкото са нашите очи. Не е възможно да го претърсиш старателно, дори ако разполагаше с капитан, който е склонен да ти го позволи.

— Това, което говориш изобщо не е необходимо — прекъсна го Моряка. — Гледайки от мястото, където се намираш, придвижването на това същество винаги е било отдясно наляво. От друга страна, Пинайпс не е много далече от края на облака, така че изглежда логично да предположим, че то се намира някъде между Пинайпс и…

— Какво те кара да мислиш, че не се е върнало обратно? — попита Лейн, усещайки, че противно на желанието му започва да се заинтересова. — Това същество се навърта тук вече от много време, може би дори по-дълго, отколкото съществува човешката цивилизация. На мен ми се струва, че за толкова време то е добило доста добра представа за очертанията на неговото пасбище. Защо, в такъв случай, ще обикаля по границите му?

— Не, не — поклати глава старецът. — Той е подвластен на навиците си, Лейн. И понеже няма естествени врагове, може да прави каквото му се прииска. Не разбираш ли, че всичко във Вселената е елемент от някаква система, която става възможна само защото хаосът има възможност да действа в такива необятни мащаби? Така че той ще се храни до края на облака, а после ще се върне.

— Ако съществува, и ако яде междузвезден прах — отбеляза Лейн.

— О, той съществува, със същата сигурност, с която знаем, че Сатаната седи на трона си в ада — зави Моряка.

— Чуй ме сега, Моряко — предупреди го Лейн. — Предстои ни да останем затворени един до друг в продължение на петдесет до шейсет дни. Ще очаквам да проявиш малко разнообразие в избора на теми за разговор и имай предвид, че ако не ми угодиш на този каприз, двамата с теб отиваме в камерата за хипносън.

— Ще ти предложа една сделка, Лейн — каза Моряка след кратко мълчание.

— Каква?

— Колко време смяташ да прекараш в лов на демонороги?

— Пет седмици, може би шест — отговори Лейн.

— Ако ти покажа как да свършиш работата за по-малко от седмица, ще прекараме ли следващите пет седмици, търсейки Звездопрах?

— Ще ти призная, че никога не съм виждал демонорог — отговори Лейн, — но ако вярвам на данните в компютъра на кораба, ще ми трябва поне месец, докато само попадна на следите им. Защото те обитават най-гъстата част на тропическите гори. Освен това, ще трябва да излизаме за тях на лов индивидуално, защото те умират много бавно, а аз не искам да имам на главата си пет-шест смъртно ранени виещи демонороги едновременно.

— Ти не ми отговори — уточни Моряка. — Сключваме ли сделка?

— Това, което предлагаш, просто не може да стане.

— Е, тогава ти не можеш да загубиш, нали? — отбеляза старецът с онзи самодоволна усмивка, който накара Лейн да поиска да префасонира лицето му.

— Не знам дали ме разбра, Моряко, но според компютъра…

— Лейн, кой, по дяволите, мислиш, че е картографирал тази проклета планета? — попита Моряка. — Та нали всичко, което компютърът ти знае, е въведено от моите доклади.

— Значи знаеш нещо, което не е било включено в докладите ти? — заключи Лейн.