Майк Резник - Космическият ловец (Гълтачът на души)

— Е, сега вече може и да го видим — въздъхна Моряка, когато „Смъртоносен“ излетя в посока на Ансард.

— Моряко — каза Лейн, — дори един търпелив човек като мен започва да се изморява, слушайки през ден за Звездопрах в продължение на шест месеца. Освен това, изтече повече от година откакто бях на Пинайпс… и ще ти призная, че все още не съм сигурен, че това, на което се натъкнах тогава там, не е било чужд кораб.

— Глупости — възрази Моряка. — И двамата знаем много добре какво си видял. Да не би да те е страх, че ако го признаеш на глас, ще трябва да излезеш на лов за него?

— Не — спокойно отговори Лейн. — Но Галактиката е голяма. Там, сред звездите, има страшно много неща. И вероятността ние двамата с теб да сме видели едно и също нещо, е доста малка.

— Ти не искаш да приемеш, че Бог би могъл да създаде две подобни същества, а, Лейн? И ти си видял Звездопрах, разбери това! Но не мога да схвана защо ти е толкова неприятно да го признаеш пред себе си.

— Може би защото не искам да започна да се интересувам от него — замислено прошепна Лейн. — Просто не мога да си представя, че ще прекарам половин век в преследване на това проклето същество без да имам шанса да се добера на разстояние, от което да го заловя. Освен това, в подобно начинание няма пари.

— Е — намеси се старецът, — предполагам, че това е един от начините човек да се бори с съблазните. Мен ако питаш, бих дал всичко, за да го погледна в очите и да го накарам да сведе поглед.

— Не се опитвай да ме изкушиш да ти изпълня последното желание малко преждевременно — каза Лейн.

— Говориш дивотии, Лейн — усмихна се старецът. — Това че мога да те нервирам за Звездопрах е много по-добре отколкото да умираш от скука, пътувайки сам.

— Каши ми, Моряко, някой друг нарича ли го Звездопрах?

— Не знам — каза Моряка. — Вероятно не. Създанието е известно под много имена: Хипнозвяр, Звездопрах, Смъртоносец и още половин дузина. Имената са без значение. Нали знаеш за какво става дума. Аз също знам. Така че Звездопрах е не по-лошо име, с което да го наричаме, от останалите.

— А защо „Смъртоносец“? — поинтересува се Лейн. — Убил ли е някога някого?

— На мен поне не ми е известно — призна Моряка, — макар че доколкото схващам, потърпевшите едва ли биха имали възможността да се върнат и разкажат за това.

— Знаеш ли, първият ми кораб се казваше „Смъртоносец“.

— Че защо не? — сви рамене старецът. — Името на кораба е една възможност да обявиш за какъв се смяташ. Не бих очаквал Никобар Лейн да кръстосва из Галактиката в нещо, наречено „Миротворец“.

— Което, от своя страна, е било името на модел пистолети във времената, когато сме живеели само на Земята — напомни Лейн. — Нямаш представа колко човешки живота са били отнети с Миротвореца.

— Това е алогизъм — каза Моряка. — Никой не може да сътвори мир като убива другия. Разбира се, не е изключено по този начин войната да стане за известно време ненужна или непрактична, но за мен това не е същото като мира. Миротворец… ха! Имаш много недостатъци, Лейн, но си честно момче. Това не мога да то го отрека. „Смъртоносец“ е много подходящо име за твоя кораб.

— Страшно ти благодаря — каза сухо Лейн. — Но да се върнем на имената. Защо са го нарекли Хипнозвяр? Като че ли това име съм чувал най-често.

— Да, наистина това име е общоприетото — съгласи се Моряка. — Което не означава задължително, че е най-доброто. Звучи добре, леко мистично. И все пак, в това създание няма нищо хипнотично, нищо свързано с човешките блянове, мечти или сънища. Името просто е глупаво.

— Както и да е, интересуваше ме, какво е станало повод да го нарекат така — настоя Лейн.

Старецът сви устни и издаде с тях неприличен звук.

— Тъпо име. Звездопрах, това е точното име.

— Както кажеш, Моряко — въздъхна Лейн. — Готов ли си за обяд?

— За закуска — коригира го старецът. — И не, не съм готов. Имам малко работа за свършване.

— Каква? — попита Лейн.

— Още не съм очертал районите, в които Звездопрах се храни — обясни Моряка. — А трябва да го направя, за да знаем къде да го търсим.

— Първо, разполагаш с два стандартни месеца преди да стигнем Ансард — уточни Лейн. — И второ, тръгнали сме на лов за демонороги, а не за Звездопрах.

— Но ако мога точно да ти посоча къде… — започна старецът.

— Не — твърдо отсече Лейн. — Сега идваш ли да се нахраним?

— По-късно — отговори Моряка, работейки с такава скорост на компютъра, поддържащ тримерния звезден атлас, че пръстите му просто не можеха да се проследят по клавишите, превключвателите и плъзгачите на потенциометрите. Лейн поклати глава и се отправи към камбуза.