Майк Резник - Космическият ловец (Гълтачът на души)

— Разбира се, че знам — въздъхна Моряка. — Докладите ми бяха предназначени за миньори и колонисти, а не за ловци.

— Прав ли съм да приема, че няма да ми кажеш онова, което знаеш, ако не се съглася на условията ти?

— Абсолютно си прав, Лейн.

Лейн отпусна глава и се замисли за една дълга минута.

— Добре, стари мръснико — каза той накрая, — ще сключим тази сделка. Казвай сега как смяташ да убиеш демонорогите.

— Ще видиш — успокои го Моряка ухилен. — А междувременно, предлагам ти да започнеш да мислиш как ще убиеш Звездопрах. Ще обсъдим темата, след като закуся.

Той стана и накуцвайки се отправи на свой ред към камбуза, тананикайки си стара песничка за плешива зеленокожа мома на име Бийла, която имала по три неща от онези, които мъжете считат за съществени.

Ансард IV беше гореща планета, гореща и влажна. Почти три-четвърти от повърхността й бе покрита от синьозелен пресноводен океан. Останалата част — един голям и три огромни островни континенти — се състоеше от гъсти джунгли, две внушаващи респект планински вериги и една пустиня. Островните континенти бяха осеяни с многобройни вътрешни езера и покрити с необятни тропически гори. Клоните на дърветата често напълно скриваха слънчевата светлина, но понякога дъждът успяваше да намери път там, където лъчите на слънцето се отказваха. Нямаше миг през който някъде над тези гори да не валеше, а количеството валежи бе такова, че почвата представляваше един вечен слой от кал.

Никой досега не се бе потрудил да класифицира изобилието от насекоми на Ансард IV, но Лейн подозираше, че бъдещият учен, което би се заел с тази задача, едва ли щеше да свърши преди да опише два милиона вида. Въздухът не беше така наситен с кислород, както бе на повечето други светове с подобни джунгли, които бе посещавал, но все пак позволяваше да се ходи без маска с приемането на по едно хапче депресант на всеки три часа. Беше кацнал със „Смъртоносен“ на един пясъчен плаж на брега на океана, следвайки инструкциите на Моряка. После взе проби от атмосферата, водата, някои прости представители на флората и фауната (т.е. трева и насекоми) и разопакова екипировката, от която щеше да има нужда тук. Положи Муфти в камерата за хипносън и откри Моряка, който се разхождаше бос по пясъка край кораба, държейки ботушите си в ръка.

— Е? — каза Лейн.

— Какво „е“? — поинтересува се старецът.

— Ами, ако ще тръгваме оттук след седмица, за да търсим твоя Звездопрах, бих ти предложил да ми кажеш как ще открием и убием две дузини демонороги.

— Лесно — отговори Моряка. — Виждаш ли онзи стар вулкан? — и той посочи една планина на около осем километра от тях.

— Да.

— Те са там.

— По склоновете или вътре? — запита Лейн.

— Вътре. Вулканът не е изригвал в продължение на цели геологически епохи. Дъното на кратера му е покрито с трева, там има порасла гора и достатъчно вода, така че никое същество дори не помисля да го напусне. Точно като кратера Нгоронгоро 4 4 резерват в Танзания — Бел.пр. на Земята.

— Докато се спускахме, видяхме много кратери — каза Лейн. — Откъде си сигурен, че демонорогите обитават точно този?

— До този ще стигнем най-лесно — обясни Моряка. — затова се спрях на него. Всъщност, всички са повече или по-малко еднакви. Демонорогите ли… тук няма нищо, което е в състояние да ги застраши. Та практически са собственици на планетата. Обитават всяка гора, всяка джунгла и всеки кратер.

— Защо тогава не ми каза да се приземим в кратера? Този кораб е способен на доста неща. Щях да го направя без никакво затруднение.

— И щеше да изплашиш всяка жива твар вътре. Не, Лейн. Щом аз мога да извървя осем километра, ще можеш и ти.

— Надявам се, че нямаш нищо против да се спусна в кратера след като убием тези проклети твари? — попита Лейн. — Или държиш да ги пренесем на ръце до тук?

— Не бях помислял за тази възможност — призна Моряка.

— Сигурно не си помислил и как да задържим насекомите далече от труповете, докато се върнем при кораба? — продължи Лейн. Видя че Моряка се обърка и се усмихна: — Не се безпокой, Моряко. Взел съм консервант, с който ще ги напръскаме. Консервантът се втвърдява и е достатъчно устойчив, така че нищо няма да може да проникне през него преди да сме се върнали с кораба. Представлява разновидност на същия химикал, с който обработвам кожите и телата на животните преди да ги складирам в товарния отсек.

— А с какво планираш да ги убиеш? — попита Моряка.