Майк Резник - Космическият ловец (Гълтачът на души)

— В никакъв случай — отсече Лейн.

— Лошо — отбеляза Моряка. — Защото бих искал да дойда с теб.

— Мислех, че си много стар, за да летиш — отбеляза Чака.

— О, аз мисля, че ще умра по време на полета — каза Моряка. — Но винаги съм мечтал да свърша в космоса. Това изобщо не ме притеснява. Видял съм всичко каквото има да се види през един човешки живот, направил съм всичко, което някога съм искал да направя. Защо, по дяволите, ще държа да умра на легло в някой скапан хотел в Хелхейвън? Освен това, така и не успях да огледам добре Звездопрах. Как бих искал очите ми да се склопят завинаги докато го гледам, вместо да чакам да се катурна тук. И тялото ми да бъде изхвърлено в пространството и да се пръсне на безброй парченца, които да влязат в милион орбити около милион звезди. Как не бих искал да бъда погребан на планета, Чака… дори това да е твоята планета.

— Бих желал да мога да ти помогна, старче — обади се Лейн, — но аз ловя животни, а не митове.

— Лошо, Лейн. защото бих могъл да ти кажа къде да го намериш.

— И как би могъл да направиш това, старче? — попита Чака със снизходителна усмивка на огромните си пълни устни.

— Както всяко друго създание, и това се храни — отвърна Моряка. — Ако ми кажеш къде си го видял, ще отбележим още къде го засякох аз, ще добавим и местата, където са го срещали онзи глупаци, които си мислят, че това е Хипнозвяра и тогава ще получим някаква представа за навиците му за хранене.

— Ако той се храни с междузвезден прах — напомни Чака. — Защо не допуснеш, че когато си се натъкнал на него, той просто си е почивал?

— Не, в онова, което той казва, има някакъв смисъл — намеси се Лейн. — Всичко, което е достатъчно голямо, за да се появи на екрана на някое от онези правителствени корабчета отпреди трийсет-четиридесет години, трябва да е било наистина доста голямо и вероятно изразходва доста енергия, за да може да се изплъзне на звездолет. Мога да си представя, че то се храни през деветдесет процента от времето си, ако не и повече. Освен това, ако представлява енергийна форма на живот, то едва ли ще се спусне на някой планета, за да хапне нещо твърдо. Склонен съм да допусна, че е възможно то се храни с излъчването на звездите, но това донякъде би го приближило до канибалите. Не знам какво намира в един облак междузвезден прах, но засега съм склонен да приема, че живее за сметка на него.

— И какво става, когато прахът свърши? — попита Чака.

— Това никога няма да стане — заяви Моряка. — Бог се оказа скапан работник. Цялата Вселена е буквално задръстена от отпадъци от творенията му.

— Интересно животно — проточи Лейн.

— Защо тогава да не тръгнем след него? — настоя Моряка.

— Аз съм ловец — обясни Лейн. — Убивам животни за пари. Не ми плащат, не убивам. Никой не иска да ми плати, за да убия Звездопрах, Хипнозвяра или както и да го наричат.

— Защо говориш така? — намеси се Чака. — Та нали буквално не можеш да се отървеш от хора, които са готови да ти платят точно за това.

— Не разбираш ли, че не мога да им представя трупа — търпеливо обясни Лейн. — Дори да знаех как да го убия, което изобщо не ми е известно, смятам, че останките му моментално ще се разсеят в пространството. Няма corpus delicti 3 3 състав (юр.,лат.) — Бел.пр. , няма възнаграждение. Музеите не могат да излагат спомени.

— И все пак, не искаш ли да го разгледаш отблизо? — попита Моряка. — Бих дал живота си за да мога да го разгледам добре.

— Това е защото не ти е останало кой знае колко да дадеш, старче — засмя се Чака. — А, Никобар… той е от предпазливите. И би искал да живее поне до твоите години.

— Къде го видя? — попита Моряка.

— Край системата Пинайпс — отговори Лейн.

— Не знаех, че там има черна дупка — замислено каза старецът. После затвори очи и отпусна глава, потънал с мисли и пресмятания. — Може да е Звездопрах — каза той след малко. — Защо не?

— Наблизо няма облаци прах — вметна Лейн.

— Няма такива, каквито можеш да видиш ти — възрази Моряка. — Но може да е имало. А може тези създания да ядат и други неща. Но като нищо може да е същото. Знаеш ли, че за последен път Хипнозвяра е бил засичан в системата Алфард?

— Това не е много далече от Пинайпс — отбеляза Лейн, гледайки втренчено чашата си.

— На една крачка — съгласи се Моряка. — Започва ли да ти става интересно, Лейн?

— Ни най-малко. Там има толкова много звезди, а само едно такова същество.

— Ще го намерим — окуражи го Моряка.

— Дори няма да започнем да го търсим — възрази Лейн.