Майк Резник - Раят

— Наистина ли е стабилен? Споменахте проблеми със сентабелите.

— Проблемите са решени.

— Останах с впечатлението, че са били решени поради силата на вашата личност и високото мнение, което народът ви има за вас. А дали това положение ще ви надживее?

— Законът няма да умре с мен, господин Брийн — каза твърдо той.

— Не мислех толкова за закона, колкото за възстановяване на племенността.

— Това е област, където чувствам, че имаме истински напредък — каза той с нотка на гордост. — Четиринайсетте министри в моя кабинет са представители на дванайсет различни племена. Никога не съм имал богода за вицепрезидент. Ако не направя нищо друго по време на президенството си, поне ще превърна племената на Пепони в обединен единен народ. Ще запазят племенната си същност и обичаи, но ще действат в името на доброто на планетата.

— И все пак нито един сибони не е заемал пост, изборен или по назначение, в правителството.

Той въздъхна.

— Сибоните са невероятно непокорни, но не съм се отказал от тях. Ще дойде ден, когато някой сибони ще седне в кабинета ми.

— Сигурен ли сте, че тази политика ще продължи след смъртта ви?

— Всичките ми подчинени споделят моята гледна точка за света. А имаме и много талантливи млади политици, които се заклеха, че ще продължат политиката ми.

— Но най-добрите от тях сякаш са изчезнали — отбелязах.

Той ме изгледа, сините хрилоподобни линии на врата му потъмняха.

— В убийство ли ме обвинявате, господин Брийн?

— Не ви обвинявам в нищо, сър. Просто очаквам да предложите разумно обяснение за тяхното изчезване.

— Разбира се — отвърна той и имах чувството, че повтаря този отговор наизуст. — Трябва да разберете, че не ме е страх от политически съперник. Аз съм доживотен президент и моите сили за сигурност нямат равни на себе си. Не мога да се стремя към по-висок пост или по-голяма власт и въобще не се страхувам, че ще ме убият… Обаче тъй като беше направен опит да ми отнемат живота преди да поема поста, много от моите последователи се опасяват, че ще има още подобни опити и че евентуално един от тях ще бъде успешен. — Отново млъкна и ми хвърли бърз поглед, за да види реакцията ми. — Не знам какво се е случило с шестимата политици, които изчезнаха. Предполагам, че са били убити, а телата им скрити. Подозирам, че тези престъпления са извършени заради мен от някои лоялни, но заблудени мои поддръжници. Във всеки случай подкрепих с цялата си власт тези, които разследваха случаите, но престъпниците никога не бяха арестувани.

Чудех се как ще се приемат тези отговори на Делурос VIII или Земята и дали някой някога щеше да повярва, че Буко Пепон не би узнал всяка тайна на своята планета.

Пепон запуши пурата си замислено и после продължи:

— В случая със Сам Джимана, когото обичах като син, наистина открихме виновника, един низш служител соротоба, който беше съден, признат за виновен и екзекутиран.

— Един от изселниците на Бартън IV — казах, за да не докарам беля на Мастерсън или Уесли, — предположи, че е бил осъден, макар и невинен, а после екзекутиран толкова бързо, защото ако някой богода е бил свързан с престъплението, племето кия щяло да оттегли подкрепата си към правителството.

Пепон се намръщи.

— Това е измислица, господин Брийн — изрече сурово той. — Правителството може да работи със или без подкрепата на племето кия. Престъпникът си призна и преди да напуснете планетата, ще ви дам копие от подписаното признание.

— Благодаря ви, сър. — Почувствах, че всеки допълнителен въпрос по тази тема ще се изтълкува като заяждане, а не като проучване. Неговият отговор щеше да влезе в книгата какъвто го получих и читателите щяха да решат дали да му повярват или не.

Пепон ме изгледа, вертикалните му зеници се свиваха и разширяваха, а лицето му бе твърде нечовешко за мен, за да позная дали е раздразнен или просто развеселен.

— Хайде сега, господин Брийн — каза накрая той. — Сто на сто трудните ви въпроси не са свършили.

— Не са, сър — отвърнах. — Вие сте главният собственик на земя в Зелените земи, нали?

— Да — отговори без колебание. — Синдикатът „Вейнмил“ е вторият по големина, но се надяваме, че един ден правителството ще може да изкупи земята от тях.

— Колко акра притежавате?

— Не знам. Предполагам, че собствеността ми възлиза на двайсет процента от цялата земя.

— Как ще обясните факта, че на половината от богодите са им отказани парцели от наследствената им земя?