Майк Резник - Раят

— Имате ли нещо против, ако запиша отговорите ви? — Поставих моето устройство на бюрото му.

— Не.

Пуснах касетофона и започнах с въпроса за датата на раждането му, тъй като бях намерил четири отделни дати в различните материали, които събрах. Той призна, че не знае.

— Роден съм в семейство на неграмотни земеделци, които не са имали свой календар, какво остава пък да са познавали календара на Републиката. Всъщност годината на богодите започва и свършва с дъждовния сезон и тъй като вали два пъти в годината, според техните сметки съм на двеста и осемдесет години. И след като трябва да имам рождена дата, произволно си избрах 1798 от Галактическата ера.

— Имахте ли някаква определена причина да изберете точно тази година?

— В общество, където мнозина умират млади, моят народ почита всеки, който доживее дълбока старост. Следователно си избрах дата преди началото на века от Галактическата ера. — Изведнъж се ухили. — Това ме прави по-стар.

След това го попитах за обучението му на Пепони и Делурос VIII. Каза ми, че на Пепони е изучил ограничения брой предмети, разрешени на местните жители, но щом стигнал на Делурос, започнал да учи главно политика и извънземна история.

— Защо извънземна история?

— Защото исках да видя как другите подчинени раси са извоювали свободата си. — Бърза усмивка премина по лицето му. — Можете да си представите разочарованието ми, когато научих, че повечето въобще не са я получили.

— Защо правителството ви арестува, когато се върнахте?

— Първия път ли? Защото разбраха, че има недоволство сред моя народ и мислеха да го потушат, като вкарат в затвора най-видния им лидер. Знаете ли — добави той, — че когато не можаха да ме обвинят в друго престъпление, измислиха, че съм откраднал пари от Планетарния съюз на Пепони? Снеха обвиненията и ме освободиха след седмица, когато правителствените одитори потвърдиха, че в сметката ми има само осемстотин кредита.

— А колко имате днес? — попитах, изучавайки лицето му.

— Нямам представа — отвърна небрежно той. — Всеки, който знае колко пари има, няма много.

— Бихте ли казал, че имате повече от сто милиона кредита?

— Определено.

— Половин милиард?

— Наистина не знам — отговори той. — Само предполагам.

— И как ще обясните такова огромно богатство с оглед на факта, че Пепони е бедна планета и милиони от жителите є тънат в крайна нищета?

Той се наведе напред, сложи лактите си на огромното лакирано бюро и стисна ръце.

— Господин Брийн, има разлика между ограбването на народа, както толкова много тирани са правили във вашата Република, и инвестирането в него, както правя аз на Пепони. Нямам тайни сметки на Делурос VIII или на Земята. Моите пари са тук, на Пепони, и те работят в полза на народа.

— Бихте ли ми обяснили как по-точно работят, господин президент? — попитах, учуден, че е толкова прям в отговорите си досега.

— Разбира се. Сигурен съм, че вече знаете — аз притежавам единствената пивоварна на планетата. Имаме деветнайсет клона на двата главни континента, още един на Връзките, а скоро ще открием един и на Прашната купа. Пивоварната дава работа на почти трийсет хиляди от моя народ, а още осем хиляди работят в бизнес, свързан с нея — от печатането на етикетите и производството на опаковките до транспортирането на готовия продукт.

Той замълча да подреди мислите си, защото отговорите му се записваха.

— Ако чужда корпорация беше построила пивоварната, главните ръководни длъжности щяха да са недостъпни за моя народ. С местен собственик стана точно обратното — ние не наемаме и един човек. Освен това ако беше чужда компания, печалбите щяха да се пренасочат в други предприятия, повечето от тях в светове на Републиката. Но тъй като според закона нямам право да ги инвестирам на друг свят, аз ги реинвестирам на Пепони и така създавам още индустрия и работни места. — Усмихна се. — Това отговаря ли на въпроса ви?

— Не съвсем. Противоречи на условията, които видях в Балимора, където вашият народ работи в мините и фабриката, собственост на хора.

— Това е съвършено различна ситуация, господин Брийн — отвърна Пепон. — Те повишиха представители на моя народ до ключови позиции във фабриката за хранителни продукти, а мините са всъщност собственост на правителството на Пепони и просто са дадени под наем на човешкото ръководство, всички членове на което са жители на Пепони… Всяка година прекарвам месеци по други светове да насърчавам точно този тип инвестиции. Имам ограничен успех, но повечето корпорации искат собствените им хора да управляват концерните им и много малко се съгласни да наемат собственост от правителство на друга планета. Това е една от причините за тази книга, господин Брийн: да ги убеди, че Пепони е стабилен свят, който заслужава тяхното внимание.