Майк Резник - Инферно

Седмиците минаваха, а Душу още не беше успял да се добере до някакви сведения за силата или местонахождението на Кракана, затова реши, че се готви масирано настъпление, и изтегли армията си да защитава Ромул и Рем. Всички подкрепящи го селища трябваше да се защитават сами — докато не узнаеше нещо за числеността на силите, срещу които трябваше да се изправи, не би могъл да им отдели и един-единствен войник.

От Кракана нямаше ни вест, ни кост в продължение на седмица, после измина още една без никакви сведения, изниза се и месецът, а напрежението в Ромул и Рем нарастваше не с дни, а с часове. Изнервените войници се изпозастрелваха един друг нощно време, поддръжниците на Душу се заключваха в домовете си, а самият президент не мърдаше и крачка без подбраната си охрана от четиридесет язони.

И тогава Кракана най-сетне наруши мълчанието… но не за да се свърже със Сибо Душу.

Скъпа Сюзън,

Трябва да се направи нещо! Управлението на Душу обещава да бъде по-кърваво и от онова на предишните двама, колкото и да е трудно да повярваш в подобно твърдение. Той е ученик на Гама Лабу и е узурпирал властта над една планета, така разграбена и обезкръвена от предшествениците му, че почти няма кой да му се противопостави. Язоните са толкова сломени физически и душевно, че съпротивата им е само символична.

За Фалигор има само една надежда. Трудно ми е дори да го произнеса, защото твърде дълго съм демонстрирал неприязън към Кракана, но той все още е в горите и се носят слухове, че армията му расте не с дни, а с часове.

Споменавам за това само защото получих едно доста любопитно писмо, в което той уж ме кани да се срещна с него. Не съм сигурен в автентичността му, пък и не си представям за какво съм му притрябвал, но се налага да се направи нещо, затова се съгласих.

Пратеникът му трябва да се появи всеки момент. Не знам как ще се промъкнем през постовете на Душу до лагера на Кракана, но предполагам, че щом може да се стигне до моята къща, обратният път също няма да е невъзможен.

Имам сериозни съмнения за тази среща, но в противен случай ми остава само да седя със скръстени ръце, а аз и така го правя от доста години вече. Не мога да стоя настрана и да гледам спокойно как ограбват и опустошават тази планета за трети път.

Ако не ти се обадя повече, ще знаеш, че за пореден път съм сбъркал, но поне съм се опитал да помогна с нещо на този прекрасен някога свят, който все още обичам.

С обич — Артър.

Картрайт и водачът му трябваше да се промъкват два дни между постовете на Душу и през гъсталаците, покриващи подножието на Небесните хълмове. Артър не видя нито един войник, макар да беше сигурен, че стотици очи ги следят, докато навлизаха все по-дълбоко в горските дебри.

Нататък вече нямаше път. Двамата слязоха от колата и я изоставиха. Водачът беше сигурен, че не се налага да я заключват или да я крият, и Картрайт повече не отвори дума за това.

Няколко мили извървяха по неравна кална пътека. Картрайт спираше да почива на всеки половин час.

— Да не ви е зле? — попита водачът след четвъртата почивка.

— Не. — Картрайт се облегна на един широк дънер, като едва си поемаше дъх. — Току-що осъзнах, че вече не съм млад и съм изгубил формата си от едно време.

Водачът нагоди темпото си към неговото и по обяд стигнаха до лагера, разположен насред широка просека. Той се състоеше от петнайсетина палатки, едната от тях огромна — явно това беше шатрата на Кракана. Множество язони, повечето юноши, се занимаваха с привичните си работи — смазваха оръжието си, събираха дърва за огъня, почистваха лагера.

Две въоръжени момчета клечаха и играеха на някаква игра с пръчици и камъчета. Когато забелязаха Картрайт, тутакси скочиха и отдадоха чест. Картрайт им се усмихна, но те продължиха да стоят неподвижно като вдървени и той се досети, че сигурно чакат да отвърне на поздрава им. Вдигна ръка и едва тогава едното му се усмихна, след което двамата с другаря му възобновиха заниманието си.

Въведоха го в голяма палатка и той се озова лице в лице с дребен жилест язон на средна възраст, който се изправи да го посрещне.

— Аз съм Джеймс Кракана — изрече язонът и протегна ръка. — Радвам се, че се решихте да дойдете, господин Картрайт.

— Ще бъда прям, господин Кракана — Картрайт пое ръката му. — Не одобрявам много от вашите действия. Но вие се опълчихте срещу Сибо Душу и дори само по тази причина би било престъпна безотговорност от моя страна, ако поне не ви изслушам.