Майк Резник - Инферно

— Как?

— Искам вие да бъдете наш представител пред Републиката и да издействате изпращането на медицински екипи и лекарства след последната атака. Присъствието им тук би могло да спаси живота на хиляди язони… и от двата лагера.

— Изненадан съм, че се интересувате какво ще стане с враговете ви.

— Има разлика между необходимото убийство и безсмисленото клане, господин Картрайт. Противно на моите предшественици аз нямам намерение да обединявам планетата, избивайки всички язони, които не са съгласни с мен. Ако случайно сте пропуснал да забележите, такива опити са правени без особен успех… И така, господин Картрайт, на чия страна ще застанете?

— Все още не съм сигурен. Това, което чух, ми харесва, но досега неведнъж са ме лъгали. — Картрайт изгледа втренчено Кракана. — Вие сте от онези, които се обявяват срещу демократичната форма на управление. Защо?

— В този момент не я одобрявам, защото огромната част от населението е неграмотна, а и плачевното състояние на комуникациите — радио, видео, холо, вестници — прави невъзможно провеждането на нормални избори, тъй като много малък е процентът на онези, които ще знаят за какво и как да гласуват.

— Другата възможност е диктатурата — сухо изрече Картрайт.

— Нямам намерение да ставам диктатор. Има и други форми на управление освен демокрацията и тиранията, господин Картрайт. Планетата люлка на вашата раса предлага множество примери — от монархията до републиката, а защо не и социализъм или комунизъм? Вашите африканци в Ботсвана са имали свободно избран президент и Долна камара и в същото време в Горната камара са влизали само наследствените племенни вождове.

— Изглежда сте изучавал много задълбочено нашата история.

Кракана се усмихна.

— Преди да стана партизански водач, бях преподавател по политически науки. И още не съм изгубил надежда един ден да се върна към тази професия.

Картрайт го изгледа продължително.

— Ако успеете да ме убедите, че говорите истината — изрече той, — ще направя всичко по силите си да ви помогна.

Скъпа Сюзън,

Срещнах се с Джеймс Кракана и си тръгнах с убеждението, че той е единственият язон, способен да спаси този воюващ свят.

Знам, знам, казвал съм го при идването на всеки нов властник, но този път съм уверен в правотата си. Говорихме няколко часа и ако има нещо, което да не одобрявам в политическите му възгледи или методите му, съзнавам, че те са се формирали вследствие на събитията, за които и аз съм допринесъл със своето невежество и идеализма си. Дори и старец може да се поучи от грешките си и аз си мисля, че все нещо съм научил от моите.

Кракана твърди, че няма никакво желание да управлява Фалигор, че иска да възстанови първата конституция и да проведе избори най-късно три месеца след свалянето на Душу. Чувал съм тези обещания и преди от всеки нов управник и, да си призная, не ми се вижда вероятно Кракана да ги осъществи въпреки искрената си вяра, че ще успее. Пък и не съм убеден, че това е най-доброто за планетата — той има какво да й даде, преди да се върне към професията си на учител. От всички язони с университетско образование на Фалигор едва ли са останали и двайсетина. Не бива да позволим никой от тях да остане настрана, щом може да служи за доброто на народа си.

Близо два дни бях „гост“ на Кракана, ходех където си искам и разговарях с когото намеря за добре, което ми помогна да се избавя от множество грешни представи. Да вземем упоритостта, с която наричах последователите на Кракана „детската армия“ — над половината участници в нея са калени в битките мъже, такива са начело и на повечето подразделения. Но първото, което виждаш, са децата и именно те остават в паметта ти. Докато бях там, видях хиляди. Повечето недохранени, някои без оръжие, само единици говореха и разбираха земния език, но всички без изключение бяха дружелюбни и учтиви… а по-голямата част вече са участвали в битките!

Спирах се да поговоря с някои от тях и чувах все една и съща история — семействата им, а често и целите им села били унищожени от Лабу, Бариоки или Душу. Те успели да избягат и живеели само за отмъщение. По-късно се свързвали и с други оцелели и накрая намирали — или били намирани — от армията на Кракана, към която с радост се присъединявали. Много странно чувство — да разговаряш с четиринадесетгодишен язон, който не е видял нищо освен войнишкия живот в продължение на пет, шест, та дори и седем години.