Майк Резник - Инферно

С тези думи той излезе, оставяйки министрите да си блъскат главите над проблема.

Десетина дни след срещата на кабинета четиристотинхилядна войска се отправи от Рем към Небесните хълмове с единствената задача да унищожи Джеймс Кракана и армията му.

В продължение на двадесет дни войниците претърсваха околността, дирейки следите на Кракана и последователите му, но не откриха нищо. Местните жители отричаха да имат някакви сведения за местонахождението му. Някои стигнаха дотам дори да твърдят, че не са и чували за него. Този поход се превърна в двадесетдневно безрезултатно учение, разнообразявано само от писъците на умиращите, докато армията се придвижваше през дузината обширни и добре замаскирани минни полета.

Верен на думата си, Бариоки уволни всички членове на правителството точно тридесет дни след съвещанието. Някои бяха пратени на заточение, но повечето изчезнаха без вест. Убеден, че селяните лъжат войниците му, президентът нареди всички села, през които минават, да бъдат разрушавани за назидание на останалите язони, ако им хрумне да крият Кракана.

Близо два месеца от Кракана нямаше ни вест, ни кост. После се заредиха чести нападения над разпръснатите и зле охранявани предни постове на правителствените войски. Тези действия увеличиха значително запаса му от боеприпаси. До Рем стигнаха слухове, че окъсаната му армия с всеки изминал ден нараства.

Бариоки прати нова огромна войска да го търси, но Кракана ги подмами навътре в гъстите влажни гори, после нападна онези части, които бяха откъснати от главните сили, и продължи с партизанската война. Най-сетне противникът му се видя принуден да се оттегли.

Бариоки научи, че Кракана е член на траджава — клон на траджите, и прати войниците си да избият всички негови съплеменници, до които успеят да се доберат. Над четвърт милион язони бяха изтребени, а малкото оцелели се пръснаха, така че армията сметна по-нататъшното им преследване за неоправдано.

Кракана изчакваше удобен случай. Най-сетне при едно дръзко нощно нападение той се промъкна заедно с няколко свои поддръжници в Рем, унищожи целия флот от двадесет и девет космически кораба и се измъкна още преди някой да усети, че въобще е бил там.

Бариоки предложи огромна награда за всяко сведение, което би помогнало за залавянето на врага му. Нито един язон не се яви с информация. Като наказание президентът обяви, че всеки ден ще унищожава по едно село, без оглед на племенната принадлежност и местонахождението му, докато Кракана не се предаде на армията в Рем. Отговорът на противника му, който никога не стана обществено достояние, гласеше, че за всеки убит от Бариоки язон той ще убива по десет войници и двама правителствени служители.

Президентът стигна до извода, че посланието идва от влажните гори около Небесните хълмове, и мобилизира цялата си армия. Четири дни по-късно горите бяха обкръжени изцяло и президентът даде заповед да започне затягането на обръча. Всички пътища за връзка с външния свят бяха отрязани, всички изходи затворени. Армията методично раздели огромната гора на по-малки участъци и ги претърсваше основно, преди да премине към следващите.

Стратегията беше правилна и сигурно щеше да даде резултат, ако имаше повече време.

Ала времето беше единственото, с което Бариоки не разполагаше. Докато армията изпълняваше задачата си на две хиляди мили от Ромул и Рем, двата града се охраняваха символично и генерал Сибо Душу реши да се възползва от положението. Той слезе на юг от Голямата северна пустиня с остатъците от армията на Лабу и за по-малко от ден установи контрол върху градовете близнаци.

Бариоки беше отведен с белезници до центъра на града, където някога се извисяваше статуята на Конрад Бланд, и беше публично екзекутиран.

Тогава Душу обяви, че с готовност ще раздели властта с Кракана, покани го да дойде в Рем и да помогне за съставянето на ново правителство. Тържествено обеща да прехвърли частните влогове на Бариоки в хазната на Фалигор и настоя представителите на печата да присъстват на всичките му срещи, за да знае населението, че той не е поредният самозабравил се диктатор, а искрено се стреми към доброто на цялата планета.

Артър Картрайт беше сред тълпата, дошла да чуе речта на Душу. И макар че все още се надяваше на най-доброто и учтиво ръкопляскаше на най-силните моменти в речта, този път реши да не участва в бурното ликуване, с което се посрещаха тези декларации.