Анди Ремик - Спирала

— Защо?

— Поставям се на мястото на момичето. Младо, самотно, уплашено. А ти си най-добрият, Картър.

— Дрън-дрън. — Все пак я целуна и усети вкуса на „Лагавълин“ върху устните й. — Ами Джакс? Или Скот? Евънс?

Последва дълго мълчание. Наташа извърна поглед и се втренчи в огъня, сякаш водеше някакъв спор със самата себе си. Картър долови нещо в изражението й. Наташа знаеше нещо — някаква тайна, която не искаше да споделя.

Усмихна се със стиснати устни, посегна и я погали по бузата. Тя се обърна към него и облиза пресъхналите си устни.

— Предложих теб , Картър. Не ми отказвай. Не изоставяй нея .

— Коя е тя? И защо трябва да ми пука?

— Мария Балашев. Деветнадесетгодишна. Племенница на граф Фойхтер.

Картър я изгледа втренчено. Отраженията на пламъците танцуваха в дълбоките й кафяви очи. Затърси в изражението й… Поклати глава. Не бе сигурен какво всъщност търси.

— Фойхтер? И къде, по дяволите, отивам?

— Не трябваше да ми позволяваш да те манипулирам.

Картър гледаше хипнотичната извивка на устните й. Преглътна с мъка. „Колко време живея като отшелник?“ Колко време без устните й, без меката й кожа, без стегнатия и корем…

— Не мога да се сдържа, Натс. — Гласът му прозвуча дрезгаво. — Къде отивам?

— В Шваленберг, Германия, в долината на река Везер. Моята родина, Картър. Недалеч от родното ми място.

— Везер? Това не беше ли мястото, където магьосникът — измамник прилъга плъховете и ги изби?

— Може и така да е. Не съм следвала история — каза Наташа.

— Нито филология, както виждам.

— Фойхтер се числи към Спирала_Q в Саудитска Арабия. В момента е на обиколка в Германия, за да изнася лекции на агентите на Спиралата и за празненствата по случай няколкото му постижения в разработката на процесора. Много от работещите по проекта бяха разположени в Германия — да кажем, от съображения за сигурност…

Картър сви рамене и въздъхна. Разтърка уморените си очи, после погледна Наташа.

— Ще останеш ли?

Последва нова пауза. Наташа сложи ръце в джобовете си и го изгледа сериозно. Стоеше с наклонена глава и свити устни, прекрасните й кафяви очи бяха непроницаеми. Картър осъзна, че е пораснала — узряла — по един чудесен начин за годината, през която не я бе виждал. Осъзна също, че я желае повече от всичко на света… повече от всичко .

„А ти се отказа от нея. Кур сплескан. Отпрати я“ — подигра му се мислено Кейд.

Стисна зъби и се застави да не обръща внимание на вечно заядливите наблюдения на досадния глас в главата му. Начукай си го, Кейд.

После се насили да се усмихне и вдигна поглед към внезапно омекналото лице на Наташа.

— Не тази вечер — прошепна тя и се усмихна. — Но ще се видим. Може би когато се върнеш.

— Искаш да кажеш — след година — две, когато Спиралата отново има работа за мен и реши, че една евтина усмивка е достатъчна, за да купи услугите ми ли?

Наташа пристъпи към него и постави пръст на устните му.

— Когато се върнеш от Германия.

— Обещаваш ли? — Обещавам. Вземи.

Подхвърли му малък куб. Беше мек на пипане, голям горе-долу колкото кибритена кутия. Матовата черна сплав блестеше, легнала удобно в дланта му.

— Нов модел?

— Версия 4,2. ЕКубовете се развиха доста от времето, когато работи за последен път за нас.

— Така ли? Пак ли е със същите основни функции?

— Да.

ЕКубът бе стандартното електронно комуникационно устройство на Спиралата. Работеше с операционна система ICARUS V4,2 и имаше 12GHz RISK процесор и 256 гигабайта статична RAM. Бе плътен — без движещи се части — и много здрав; можеше да разпознава глас и пръстови отпечатъци; да върши работата на усъвършенствано GPS устройство — да ориентира във всяка точка на света, да праща данни право на централните компютри на Спиралата и така да позволява на организацията да държи под око най-добрите си агенти. В черната му кутия се спотайваха и няколко скрити и много хитри дребни трикове.

Наташа взе палтото и ръкавиците си и тръгна към вратата и стръмните стълби.

— Кога се връщаш в истинския свят, Картър? Липсваш му, знаеш ли?

— Уединението ми харесва.

— Не беше това въпросът.

Тогава отговорът е — когато намеря причина да го направя.

Тя го изгледа дълго, после се обърна и излезе. Той я слушаше как слиза, след това отиде до прозореца и се загледа в Дима от автомобила. Колелата се въртяха бясно, колата остави две дълбоки ивици в прясно натрупания сняг и се отдалечи. Скоро задните светлини изчезнаха в пустотата.