Анди Ремик - Спирала

Остава ти само един ден, каза си той. Последното, което ти трябва, е махмурлук.

Пренебрегна собствения си съвет и се върна в стаята да слуша дъжда, да пие и да се моли Кейд да го остави на мира.

„Пиян си“ — прошепна гласът на Кейд в главата му.

Картър не му обърна внимание и си наля отново. Питието бе евтино, изгаряше и накиселяваше — почти непоносимо — на езика и в гърлото му.

„Дай да я видя. Само още веднъж“.

— Не — тихо каза Картър. Пръстите му с всички сили стиснаха чашата. Погледна към огледалото в другия край на стаята. Почти очакваше да види нещо — макар да не бе сигурен какво точно. Може би реещ се над главата му дух. Или призрак, застанал зад рамото му. Но пак бе същото… нищо. Нямаше нищо — никакви реещи се призраци, никакви духове и привидения. Беше сам — телом, но не и духом…

„Дали не полудявам?“

Все същият въпрос. Все същият въпрос, задаван вече милион пъти.

Разсмя се и докопчи чашата. Почувства как Кейд го напуска и изпита благодарност — благодарност за спокойствието и самотата. Напоследък Кейд го навестяваше много по-рядко и на Картър точно така му харесваше. Но мисълта Отново започна да го притиска, набрала сили от алкохола. Побъркан, ненормален, лудост… Шизофрения? Тежко умствено разстройство? Прецакан ум, изпържен от токсините на три войни и хиляди сражения…

Луд…

— Направо не си с ума си — му бе изкрещяла Рокси. Страхът изкривяваше лицето й, надничаше през очите й, четеше се в позата й. Виждаше как пръстите й треперят, как вената на врата й бързо пулсира…

А той все още усещаше как е стиснал насочения към нея пистолет с всичките тринадесет патрона в пълнителя. И Кейд, Стаил се някъде в задните кътчета на ума му. „Убий я. Ще те предаде. Ще предаде и двама ни. И с нас ще е свършено. Ще станем на прах и пепел. Направи го. Или ако си шибан страхливец, дай на мен…“

Тогава излезе от стаята, отиде до езерото и хвърли оръжието в студената вода.

Остави я да си тръгне. Без да се сбогува.

Но все пак жива.

Тя знаеше, че има проблем — някакво шило в ума му, цепка в душата му — и го умоляваше да й разкаже. Но той не можеше да го направи. Как да опише Кейд с най-обикновени думи? Как да определи своето мъчение, своето страдание — и, колкото и иронично да беше, своя спасител — с прости изречения?

Да, Кейд. Неговият Спасител. Неговият шибан Бог .

Разсмя се пиянски и отново напълни чашата, разля уиски по ръката си. Спомни си срама — като дамга, оставила отпечатъка си върху ума и душата му. Почти бе позволил на Кейд да се добере до нея; едва не я бе дал на беснеещия шибан звяр-демон-убиец, бродещ вътре в него…

Мамка му. Осъзна, че понякога дори приветства този неканен безжалостен натрапник. Поне отначало, когато бе открил на какво е способен Кейд. Признаваше пред себе си, че без мрачния си близнак сега щеше да е мъртъв, щеше да е умирал многократно в бункерите, с куршуми в главата, тялото му щеше да се разлага по речните дъна и в каналите, парчета от него щяха да лежат на далечни и забравени бойни полета. Кейд бе спасявал живота му, бе го тикал напред и бе убивал, когато Картър се чувстваше слаб. Кейд бе неуязвим за страха, състраданието, съмненията или съвестта, бе осакатявал , поразявал и клал вместо шибаната си половинка и все пак…

Не спираше да се пита дали нямаше да е по-добре, ако бе мъртъв.

Какво е да съм нормален?

Как щеше да протече животът ми?

Какво щеше да излезе от мен?

Спа неспокойно. От дълбините на съзнанието му изникваха образи на хората, на които той — не, Кейд — бе отнел живота. Те го обвиняваха, сочеха го с пръст — мъртви уста, отворени в безмълвен писък към него.

Спирала, записка 1

Копие на новинарско съобщение

Код Червено_Z

Преглед на необичаен инцидент 545834

Епидемия на зловредния софтуерен код/вирус Kleq5, останал засега незасечен дори от най-мощните компютърни системи, бързо порази глобалната мрежа, заразявайки 15000000 машини само за 30 секунди.

Нито една страна на планетата не остана незасегната — вирусът върлува от Америка до франция и от Африка до Чешката република. Според IT специалистите предполагаемият вирус разпознава заетите от операционната система сектори и записва в тях на малки порции произволни данни, с което прави атакуваната машина напълно неизползваема.

Поради високата си ефективност, вирусът и поразените твърди дискове се подлагат на задълбочено проучване от водещите антивирусни компании. Според изчисленията щетите от Kleq5 възлизат на стойност 4,3 милиарда долара.