• Пожаловаться

Артюр Рембо: Един сезон в ада

Здесь есть возможность читать онлайн «Артюр Рембо: Един сезон в ада» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Един сезон в ада: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Един сезон в ада»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Артюр Рембо: другие книги автора


Кто написал Един сезон в ада? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Един сезон в ада — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Един сезон в ада», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Поетическите вехтории заемаха голямо място в моята алхимия на словото.

Приучих се към простата халюцинация. Съвсем ясно виждах джамия на мястото на някоя фабрика, училище за барабанчици, ръководено от ангели, каляски по небесните пътища, зала на дъното на езеро, Чудовища, мистерии. Заглавие на водевил възправяше ужаси пред мен.

По-късно аз обясних своите магически софизми с халюцинацията на думите!

Накрая реших, че безпорядъкът на моята душа е свещен. Аз бях безделник, повален от тежка треска. Завиждах на животните заради тяхното блаженство: на гъсениците — тая невинност на райските преддверия, на къртиците — сънят на девствеността!

Моят характер ставаше все по-злъчен. Казвах сбогом на тоя свят във вид на романси:

Песен за най-високата кула

Да настъпи, да настъпи
време с дни, за всички скъпи.

Търпях — ще помня вечно
каквото изтърпях.
Кръжат в небе далечно
страдания и страх.
И жаждата болнава
в кръвта ми здрач сгъстява.

Да настъпи, да настъпи
време с дни, за всички скъпи.

Тъй буйната поляна,
потънала в мечти,
от мириси пияна
обраства и цъфти
и от мухи зловонни
противен звън се рони.

Да настъпи, да настъпи
време с дни, за всички скъпи.

Обикнах пустинята, изпепелените градини, посърналите дюкянчета, хладките питиета. Влачех се по вонящите улички и притворил очи, се подлагах на слънцето — бога на огъня.

„Генерале, ако е останало поне едно старо оръдие върху твоите срутени бастиони, бомбардирай ни с буци спечена пръст. Бий по стъклата на бляскавите магазини, по салоните. Накарай града да яде своя прахоляк. Водостоците да зеленясат. Изпълни будоарите с пламтяща рубинена прах.“

О! Мухата, опиянена от кръчмарския писоар, влюбена в буренака, разложена от едничък лъч!

Глад

Ако имам вкус, то значи: няма ни
пръст да ми омръзне, нито камъни.
Вечно, винаги до днес съм ял
въздух, въглища, скали, метал.

Вървете си, пасете, гладове,
        моравата от гласове.
От грамофончета отрова жива
        да ви опива.

Яжте сух чакъл с години,
камъни от църквите старинни,
камъчета от градини стари,
хлябове, посети в сивите долчини.

* * *

Вълкът вие под листата,
плюе чудна перушина
от закуската богата:
тъй се ям, че ще загина.

Плодове, салати свежи
чакат нечия закуска;
паякът, опънал мрежи,
само теменужки хруска.

Да спя! Да вра сред самотата
в олтарите на Соломон.
Тече бульонът по ръждата
и смесва се с Кедрон.

Най-после — о, щастие, о, разум — аз отделих от небето лазура и видях, че е черен, и заживях: златиста искра от природната светлина. От радост лицето ми ставаше шутовско и объркано до невъзможност:

Открита е тя!
Какво? Вечността.
Един океан,
        със слънце залян.

Пази, мой дух вечен,
обета свещен
в самотните нощи,
в пламтящия ден.

Презри забележки,
стремежи човешки
и порив всеобщ!
И литвай според…

Към нова надежда
        днес път не извежда.
Наука, търпение
са само мъчение.

Нов ден не изгрява.
И дълг е, жарава,
        за теб да пламтиш
        с атлазен пламтеж.

Открита е тя!
Какво? Вечността.
Един океан,
        със слънце залян.

Превърнах се в баснословна опера. Видях, че всички същества са под фаталния знак на щастието: действието не е животът, а начин да се пилее някаква сила. И раздразнение. Моралът е слабостта на нашия мозък.

На всяко създание — мислех си — му подхождат още няколко други живота. Този господин не знае какво прави. Той е ангел. А онова семейство е кучешко котило. Пред няколко души разговарях високо с един миг от предишните им животи. И тъй, аз обикнах една свиня.

Никой от софизмите на лудостта — лудостта, която затварят — не беше забравен от мен. Бих могъл да ги преразкажа всичките, посветен съм в системата.

Моето здраве бе застрашено. Ужасът настъпваше. Потъвах в съня за по няколко дни и пробудил се, продължавах най-тъжните сънища. Бях вече узрял за края и по път, изпълнен с опасности, моята слабост ме водеше към пределите на света и Кимерия, родината на мрака и вихрите.

Трябваше да пътувам, за да разпръсна всички вълшебства, стълпили се над моя разсъдък. Над морето, което обичах — сякаш трябваше да ме измие от мръсотиите, — виждах как се издига спасителният кръст. Бях прокълнат от небесната дъга. Щастието беше моята фаталност, моите угризения, моят червей: животът ми винаги ще бъде твърде безкраен, за да бъде обречен на силата и красотата.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Един сезон в ада»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Един сезон в ада» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Артюр Рембо
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Артюр Рембо
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Артюр Рембо
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Артюр Рембо
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Артюр Рембо
Отзывы о книге «Един сезон в ада»

Обсуждение, отзывы о книге «Един сезон в ада» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.