Салман Рушди - Сатанински строфи

Скарването в тази полицейска камионетка ставаше все по-шумно и по-шумно — и трябва да се каже истината, че Саладин беше отчасти виновен, защото започна да квичи като прасе — и младите бобита бухаха и мушкаха различни части от неговата анатомия, използвайки го едновременно като опитно свинче и осигурителен вентил, внимавайки въпреки възбудата си да ограничават ударите си в меките, по-месести части, за да сведат до минимум риска от счупвания и контузии; и когато Джоки, Ким и Джоуи видяха какво се готвят да направят техните подчинени, решиха да бъдат снизходителни, защото момчетата трябваше да имат своето забавление.

Между другото всичките тези приказки за гледане доведоха Стайн, Бруно и Новак до преглед на по-важни въпроси и сега със сериозни лица и здравомислещи гласове те говореха за днешната нужда от увеличаване на наблюдателността не само в смисъл на „зрител“, но и на „наблюдение“ и „надзор“. Опитът на младите констабли е особено важен за момента, подхвана Стайн: наблюдавай тълпата, не играта.

— Вечната бдителност е цената на свободата — обяви той.

— Квийк — крещеше Чамча, не можейки да не го прекъсне. — Гррр, уууик, аууау.

След време странно настроение на незаинтересованост обзе Саладин. Той вече нямаше понятие колко дълго пътуваха в Черната Мария на неговото жестоко изпадане в немилост, нито би могъл да рискува предположение за отдалечеността на тяхната крайна цел, макар бученето в ушите му да ставаше постепенно по-силно, тези призрачни бабини стъпки, елоуин, дийоуин, Лондон. Ударите, които сега валяха върху него, бяха нежни като милувка на любовница, гротескният изглед на собственото му преобразено тяло повече не го ужасяваше; дори последните топчета кози екскременти не успяха да разбъркат стомаха му, с който толкова много беше злоупотребявано. Вцепенен, той впълзя в малкия си свят, опитвайки се да стане все по-малък и по-малък, с надеждата, че накрая ще изчезне напълно и така ще възвърне свободата си.

Разговорът за техники на наблюдение обедини наново имиграционни служители и полицаи, излекувал пролома, предизвикан от думите на Джоки Стайн, съдържащи пуритански укор. Чамча, насекомото на пода на камионетката, чуваше сякаш през устройство за изкривяване на звука по време на телефонни разговори далечните гласове на своите тъмничари, разпалено говорещи за нуждата от повече видеоекипировка при обществени прояви, за ползата от компютризираната информация и за нещо — което изглеждаше пълно противоречие — за резултата от поставянето на твърде богата смеска в торбите за храна на полицейските коне в нощта преди проявата, защото когато конските стомашни колики довеждаха до поливането на маршируващите с лайна, това винаги ги провокираше към насилие и тогава наистина можем да влезем между тях, като едното нищо. Неспособен да намери начин да превърне тази вселена от сапунени опери, мач на деня, плащове и кинжали в някакво свързано и разбираемо цяло, Чамча затвори ушите си за дрънкането и се вслуша в стъпките в тях. Тогава му светна прищрака.

— Попитайте компютъра!

Трима имиграционни служители и петима полицаи млъкнаха, когато кисело миришещото създание се изправи и им извика.

— Какво цели тоя? — попита най-младият полицай, един от поддръжниците на Тотнъм, със съмнение. — Да му фрасна ли още един?

— Името ми е Салахудин Чамчауала, псевдоним Саладин Чамча — изломоти полукозелът. — Член съм на Професионалния съюз на актьорите, на Сдружението на автомобилистите и Гарик клуб. Регистрационният номер на колата ми е такъв и такъв. Попитайте компютъра. Моля.

— Кого се опитваш да избудалкаш? — попита един от феновете на Ливърпул, но той също звучеше несигурно. — Я се виж. Ти си един шибан пакистански козел. Сали чий? — Що за английско име?

Чамча откри отнякъде късче гняв.

— А техните? — попита той, кимвайки с глава към имиграционите служители. — Не ми звучат толкова англосаксонски.

За миг изглеждаше като че всички ще се хвърлят върху него и ще го разкъсат крайник по крайник за подобна безразсъдна смелост, но най-накрая череполикият офицер Новак само го плесна по лицето няколко пъти, докато отговаряше:

— Аз съм от Уеибридж, путко. Добре го запомни: Уеибридж, където са живели шибаните Бийтълс.

Стайн каза:

— По-добре го проверете.

Три и половина минути по-късно Черната Мария беше спряна и трима имиграционни служители, петима полицаи и един полицейски шофьор проведоха кризисна конференция — това е много шибано положение — и Чамча забеляза, че в новото си настроение деветимата започнаха да изглеждат еднакви, направени еднакви от тяхното напрежение и страх. Не мина много време, когато разбра, че обаждането до Националния полицейски компютър, което веднага го идентифицира като британски гражданин първа класа, не е подобрило положението му, а по-скоро го е изложило на по-голяма опасност отпреди.