Салман Рушди - Сатанински строфи

Бедрата му бяха пораснали необичайно широки и силни, както и космати. Под коляното окосмяването свършваше и краката му се стесняваха в здрави, костеливи и почти безплътни прасци, завършвайки с чифт лъскави, разцепени копита, каквито човек може да види у всеки козел. Саладин беше слисан и от вида на своя фалос, много уголемен и смущаващо еректирал, орган, който най-трудно би могъл да признае за свой.

— Какво е това? — пошегува се Новак — бившият подсвирквач, щипвайки го игриво. — Може би желае някого от нас?

При което „стенещият“ имиграционен служител Джо Бруно се удари по бедрата, бодна Новак в ребрата и извика:

— Неее, не е това. Изглежда наистина сме го раздразнили.

— Чатнах го — извика Новак в отговор, докато юмрукът му случайно се стовари в новоуголемените тестикули на Саладин.

— Ей! Ей! — изви Стайн със сълзи на очите. — Слушайте, това е дори по-смешно… не е за чудене, че той е толкова шибано възбуден.

При което тримата, повтаряйки много пъти „много сме го раздразнили…, възбуден…“ си паднаха един на друг в обятията и завиха от удоволствие. Чамча искаше да говори, но се страхуваше, че ще открие гласа си мутирал в козе блеене и освен това полицейският ботуш беше започнал да натиска по-силно от всякога гърдите му и беше трудно да произнесе някакви думи. Това, което най-много объркваше Чамча, беше обстоятелството, което го порази като дълбоко смущаващо и несравнимо — че неговото преобразяване в това свръхестествено дяволче се приемаше от другите сякаш беше най-обикновеното и познато нещо, което те можеха да си представят. „Това не е Англия“, помисли си той, не за първи или последен път. Как можеше да бъде в края на краищата; къде в цялата тази умерена и разумна страна имаше място за такава полицейска камионетка, в чиято вътрешност събития като тези можеха правдоподобно да се случат? Той беше насилен към заключението, че наистина е умрял в избухващия самолет, и всичко, което последва, е било някакъв вид живот след смъртта. Ако случаят беше такъв, неговото продължително отхвърляне на Вечното започваше да изглежда твърде глупаво. — Но къде във всичко това имаше някакъв знак от Върховното същество, независимо дали доброжелателно, или зло? Защо това Чистилище или Ад, или каквото и да е това място, прилича толкова на този Съсекс на награди и справедливост, който познава всеки ученик? — Може би, хрумна му, той не е умрял наистина в катастрофата на „Бостан“, а лежи тежко болен в някаква болница, измъчван от делириумни сънища? Това обяснение го привлече, защото, не на последно място, изтри значението на едно определено късно обаждане по телефона и мъжки глас, който той неуспешно се опитваше да забрави… Отново почувства рязък ритник да се стоварва върху ребрата му, болезнен и достатъчно действителен, за да го накара да се съмнява в истинността на всички тези халюцинационни теории. Насочи вниманието си към действителността, към своето настояще, състоящо се от затворена полицейска камионетка, съдържаща трима имиграционни служители и петима полицаи, най-малкото това беше за момента цялата вселена, която притежаваше. Това беше вселена на страха.

Новак и останалите изскочиха от веселото си настроение.

— Животно — Стайн го ругаеше, докато раздаваше серия от ритници, и Бруно се присъедини към него:

— Всичките сте еднакви. Човек не може да очаква животните да спазват стандартите на цивилизацията. А?

И Новак поде нишката:

— Въпросът опира до шибаната лична хигиена, нали, малък ебльо?

Чамча беше замаян. След това забеляза, че голям брой меки топчести предмети са се появили на пода на Черната Мария. Чувстваше изгарящи горчивина и срам. Изглежда, че и естествените му процеси сега бяха кози. Унижението от това! Той е — беше положил известни усилия да стане — изтънчен човек! Подобна деградация може да бъде съвсем подходяща за сганта от селата в Силхет или работилниците за поправка на велосипеди в Гуджранвала, но той беше от друго тесто!

— Мили момчета — започна той, опитвайки авторитетен тон, който беше труден за постигане от това недостойно положение по гръб, с широко разкрачени копитести крака и меки екскременти по цялото му тяло, — мили момчета, добре ще направите да разберете грешката си, преди да е станало твърде късно.

Новак сви длан зад едното си ухо.

— Какво е това? Какъв беше този шум? — попита той, оглеждайки се, а Стайн каза:

— Откъде да знам.

— Ще ви кажа на какво приличаше — прояви самоинициатива Джо Бруно и с ръце около устата си проблея: — Мее-ее-ее!