Салман Рушди - Сатанински строфи

Лунна светлина нахлу в стаята. Когато блъсна лицето на Роуза, изглеждаше сякаш преминава през нея и наистина Джебраил започна да различава шарката на дантелената бродерия върху калъфката на възглавницата й. След това видя дон Енрике и неговия приятел, пуританския и осъдителен д-р Бабингтън, стоейки на балкона, толкова материални, колкото ви се иска. Стори му се, че докато видението ставаше все по-ярко, Роуза ставаше все по-слаба и слаба, чезнейки, разменяйки място, може да се каже, с призраците. И защото вече беше разбрал, че появите им зависеха от него, неговата стомашна болка, неговата подобна на камък тежест, той започна да се страхува и за собствения си живот.

— Вие поискахте да подправя смъртния акт на Хуан Ху-лия — казваше д-р Бабингтън. — Направих го заради нашето старо приятелство. Но беше грешка да го правя; сега виждам последиците пред себе си. Ти подслони един убиец и може би твоята съвест те изяжда. Върви си вкъщи, Енрике. Върви си вкъщи и вземи жена си, докато не се случи нещо по-лошо.

— Аз съм си вкъщи — каза Хенри Даймънд. — И съм обиден от споменаването на жена ми.

— Където и да се заселят англичаните, те никога не напускат Англия — каза д-р Бабингтън, докато избледняваше в лунната светлина. — Освен ако не се влюбят като доня Роуза.

Облак премина върху лунната светлина и сега, когато балконът беше празен, Джебраил Фаришта успя да се насили да стане от креслото и да се изправи на краката си. Ходенето беше подобно на влачене на гюлле с верига по пода, но той стигна до прозореца. Във всички посоки и колкото далече можеше да види, имаше огромни магарешки бодили, люлеещи се на бриза. Там, където беше океанът, сега имаше океан от магарешки бодили, простирайки се до хоризонта, магарешки бодили, високи колкото възрастен човек. Той чу безтелесният глас на д-р Бабингтън да мърмори в ухото му:

— Първата напаст от магарешки бодили от петдесет години. Миналото изглежда се завръща.

Той видя една жена да тича през гъстите, вълнуващи се стъбла, боса, с разпусната черна коса.

— Тя го направи — ясно каза гласът на Роуза зад него. — След като го предаде с Лешояда и го превърна в убиец. Той не я поглеждаше след това. О, тя го направи както трябва. Тази е много опасна. Много. — Джебраил изгуби от поглед Аурора дел Сол сред магарешките бодили; един мираж засенчи друг.

Той усети, че нещо го сграбчва изотзад, обръща го и го хвърля по гръб. Не се виждаше никой, но Роуза седеше изправена като стрела в леглото, втренчена в него с широко отворени очи, карайки го да разбере, че се е отказала от надеждата да се задържи за живота и се нуждаеше от него да й помогне да завърши последното откровение. Както с бизнесмена от неговите сънища, той се чувстваше безпомощен и незнаещ… обаче тя изглежда знаеше как да измъква образите от него. Той видя блестяща връв, свързваща двамата пъп о пъп.

Сега беше до едно езерце в безкрайността от магарешки бодили, позволявайки на коня си да пие, а тя пристигна, яздейки своята кобила. Сега я прегръщаше, освобождавайки дрехите и косата й, и сега правеха любов. Сега тя шепнеше как можеш да ме харесваш, аз съм толкова по-стара от теб и той казваше утешителни думи.

Сега тя се изправи, облече се, тръгна си на кобилата, докато той остана там, с отпуснато и топло тяло, пропускайки да забележи мига, когато една женска ръка се промъкна из магарешките бодили и сграбчи ножа му със сребърна дръжка…

Не! Не! Ето така!

Сега тя се върна с коня си при него край езерото и в мига, когато слезе от него, гледайки го неспокойно, той се хвърли върху нея, каза й, че повече не може да понася нейното отблъскване, те заедно паднаха на земята, тя пищеше, той разкъса дрехите й и нейните ръце, драскайки тялото му, попаднаха на дръжката на нож…

Не! Не, никога, не! Ето така: ето!

Сега двамата правеха любов, нежно, с много бавни милувки; и сега един трети конник влезе в просеката край езерото и любовниците бързо се отдръпнаха един от друг; сега дон Енрике извади малкия си пистолет и се прицели сърцето на съперника си — и той усети Аурора да го промушва в сърцето отново и отново, това е за Хуан, а това, защото ме изостави, а това за твоята голяма английска курва — и той почувства ножа на жертвата му да прониква в сърцето му, докато Роуза го промушваше един път, втори път и отново, и след като куршумът на Хенри го беше убил, англичанинът взе ножа на убития мъж и го промуши много пъти в кървящата рана.

В този момент Джебраил, изкрещявайки силно, изгуби съзнание.