Салман Рушди - Сатанински строфи

След това тримата се засмяха още веднъж, така че Саладин не можеше да каже дали просто го обиждаха, или гласните му струни наистина бяха заразени, както се страхуваше, от това страховито демонизиране, което го беше сполетяло без ни най-малко предупреждение. Той отново беше започнал да трепери. Нощта беше изключително студена.

Служителят Стайн, който изглежда беше водачът на троицата или най-малкото primus inter pares, рязко се върна към темата за топчестите отпадъци, търкалящи се по пода на движещата се камионетка.

— В тази страна — осведоми той Саладин — ние чистим собствената си мръсотия.

Полицаят престана да го притиска надолу и го издърпа в положение на колене.

— Така е — каза Новак, — почисти.

Джо Бруно постави една голяма ръка зад врата на Чамча и натисна главата му надолу към замърсения с топчета под.

— Започвай — каза той с разговорен тон. — Колкото по-скоро почнеш, толкова по-бързо ще свършиш.

Дори когато изпълняваше (нямайки друг избор) последния и най-долен ритуал от неговото неоправдано унижение — или да го кажем по друг начин, когато обстоятелствата на неговия чудотворно пощаден живот станаха дори по-пъклени и outre — Саладин Чамча започна да забелязва, че тримата имиграционни служители престанаха да изглеждат и действат толкова странно, колкото в началото. Първо те вече не си приличаха и в най-малкото. Излезе, че офицер Стайн, когото неговите колеги наричаха „Мак“ или „Джоки“, е едър плещест мъж с дебел, подобен на увеселително влакче нос; сега стана ясно, че неговият акцент беше преувеличено шотландски.

— Това е глобата — отбеляза той одобрително, докато Чамча продължаваше окаяно да дъвче. — Актьор, нали така? Не мога равнодушно да гледам как един готин човек играе.

Това наблюдение накара офицера Новак — ще рече „Ким“, — който беше придобил тревожно бледно оцветяване, аскетично костеливо лице, напомнящо средновековните икони, и намръщване, внушаващо някаква дълбока вътрешна мъка, да избухне в кратко ораторстване за любимите си звезди от телевизионните сапунени опери и водещите на игрални шоута, докато офицер Бруно, който смая Чамча, ставайки изведнъж извънредно красив, с лъскава от гел и сресана на път по средата коса, с руса брада, контрастираща драматично с по-тъмната коса на главата му — Бруно, най-младият от тримата, попита похотливо, а какво ще кажете за гледането на момичета, това е моята игра. Тази нова представа възпламени тримата за всякакви полузавършени анекдоти, бременни с намеци от определен вид, но когато петимата полицаи се опитаха да се присъединят към техните слети редици, те станаха строги и поставиха петимата констабли на мястото им.

— Малките деца — смъмри ги мистър Стайн — не бива да слушат неща за възрастни.

В това време Чамча яростно запушваше устата си със своята храна, насилваше се да не повърне, знаейки, че подобна грешка само ще удължи неговото нещастие. Той пълзеше в кръг, търсейки топчетата на своето мъчение, докато те се търкаляха от страна на страна, и полицаите, нуждаейки се от отдушник за разочарованието, предизвикано от мъмренето на имиграционните служители, започнаха грубо да измъчват Саладин и да скубят космите по задницата му, за да увеличат неговото неудобство и смущение. След това петимата полицаи предизвикателно започнаха своя редакция на разговора на имиграционните служители и се насочиха към изследването на достойнствата на различни филмови звезди, състезатели по дартс, професионални борци и подобни; но тъй като настроението им беше развалено от надменността на Джоки Стайн, не бяха способни да поддържат абстрактния и интелектуален дух на своите началници и изпаднаха в спор за относителните достойнства на „двойния“ 115 115 Двоен, защото през 1960 и 1961 е шампион на страната. отбор на Тотнъм Хотспър от началото на 60-те години и могъщия днес отбор на Ливърпул — при което поддръжниците на Ливърпул разсърдиха фенове-те на „шпорите“, твърдейки, че великият Дани Бланчфлау-ър е бил „луксозен“ футболист, кашкавал играч, по име цвете, педал по природа; на което обидените клакьори отговориха с викове, че в случая на Ливърпул поддръжниците са педалите, сбирщината на „шпорите“ може да ги разкъса с ръце, завързани на гърба. Разбира се, констаблите бяха запознати с техниките на футболните хулигани, прекарвайки много съботи с гръб към играта, наблюдавайки зрителите на различни стадиони нагоре-надолу по страната и докато техният спор ставаше по-разгорещен, те стигнаха до точката, когато пожелаха да покажат на противопоставящите им се колеги какво точно имат предвид под „разкъсване на парчета“, „блокиране“, „превиване“ и подобни. Ядосаните групи се гледаха свирепо и тогава всички заедно се обърнаха, за да се втренчат в личността на Саладин Чамча.