Салман Рушди - Сатанински строфи

Носът му извести, че санаториумът, или както и да се самоназоваваше това място, също беше започнал да смърди до небето; миризми на джунгла и обор се смесваха с богатия аромат на екзотични подправки, цвъртящи в претопено масло — кореандър, куркума, канела, кардамон, карамфил. „Това е прекалено — решително си помисли той. — Време е малко от малко нещата да се изяснят.“ Той преметна краката си извън леглото, опита се да се изправи и незабавно падна на пода, напълно несвикнал с новите си крака. Отне му около един час да преодолее този проблем — учейки се да ходи, държейки се за леглото и препъвайки се около него, докато увереността му не нарасна. Най-накрая доста несигурно той отиде до първия параван; при което се появи лицето на имиграционния служител Стайн, подобно на чеширска котка между два паравана отляво, следван бързо от останалите юнаци, които затвориха паравана зад него с подозрителна бързина.

— Добре ли сте? — попита Стайн с широка усмивка.

— Кога мога да видя лекаря? Кога мога да отида до тоалетната? Кога мога да си тръгна? — стремително попита Чамча.

Стайн спокойно отговори: лекарят ще намине скоро; сестра Филипс ще му донесе уринатор; може да си тръгне, щом оздравее.

— Дяволски мило от ваша страна да легнете с тази белодробна история — добави Стайн с благодарността на автор, чийто герой неочаквано е разрешил сложен технически проблем. — Прави историята много по-убедителна. Изглежда сте били толкова болен, че все пак сте изгубили съзнание при нас. Деветима от нас си го спомнят добре. Благодарско. — Чамча не можеше да намери никакви думи. — И нещо друго — продължи Стайн. — Старата кокошка мисис Даймънд. Излиза, че е мъртва в леглото си, студена като овнешко, а другият джентълмен е напълно изчезнал. Възможността за непочтена игра засега е премахната.

— В заключение — каза той, преди да изчезне завинаги от Саладиновия нов живот, — аз предлагам, мистър Гражданин Саладин, да не причинявате неприятности с оплакване. Ще ми простите за откровеността, но с вашите мънички рогца и големите си копита няма да изглеждате много благонадежден свидетел. А сега приятен ден.

Саладин Чамча затвори очи и когато ги отвори, неговият мъчител се беше превърнал в сестрата-физиотерапевт Хайъсинт Филипс.

— Защо искате да ходите? — попита тя. — Просто помолете мен, Хайъсинт, за каквото ви душа иска, и ще видим какво може да се уреди.

— Псст.

Тази нощ в зеленикавата светлина на тайнственото учреждение Саладин беше събуден от съскане сякаш на индийски базар.

— Псст, Велзевуле! Събуди се.

Пред него стоеше фигура толкова невъзможна, че Чамча искаше да скрие глава между завивките; но не можеше, защото не беше ли самият той?…

— Точно така — каза създанието. — Виждаш, че не си сам.

То имаше напълно човешко тяло, но главата му беше на яростен тигър с три реда зъби.

— Нощните пазачи често задрямват — обясни то. — Така успяваме да поговорим.

Точно в този миг глас от някое от другите легла — всяко легло, както Чамча вече знаеше, беше защитено от свой собствен кръг от паравани — силно изрида: „О, ако някога тяло е страдало!“ и мъжът-тигър или мантихора, както се наричаше сам, издаде пресилено ръмжене.

— Този Оплаквач Лиза — възкликна то. — Всичко, което са му направили, е било да го ослепят.

— Кой направил какво? — Чамча беше объркан.

— Въпросът е — продължи мантихората — ще се примириш ли с това?

Саладин все още беше озадачен. Другият сякаш внушаваше, че за тези мутации носеха отговорност — кои? Как можеха да бъдат?

— Не виждам — предположи той — кой може да бъде обвинен… Мантихората отпусна трите си реда зъби в очевидно разочарование.

— Нататък има една жена, която сега е в по-голямата си част воден бивол. Има бизнесмени от Нигерия, на които им поникнаха яки опашки. Има една група летовници от Сенегал, които не са правили нищо повече от прекачване в друг самолет, и там са били превърнати в хлъзгави змии. Аз самият съм в търговията с одеяла; от няколко години бях добре платен мъжки модел в Бомбай, показващ широка гама от платове в костюми и ризи също. Но кой ще ме наеме сега? — избухна той в ненадейни и неочаквани сълзи.

— Хайде, хайде — механично каза Саладин Чамча. — Всичко ще се оправи. Сигурен съм. Имай смелост.

Създанието се овладя.

— Въпросът е — каза то яростно, — че някои от нас няма да подкрепят това. Ние ще се измъкнем оттук, преди да са ни превърнали в нещо по-лошо. Всяка нощ усещам как започва да се променя нова част от мен. Например започнах непрестанно да пърдя… Извинете ме… виждате ли какво имам предвид? Между другото опитайте тези — той пъхна на Чамча пакет от екстра силни ментови бонбони. — Те ще оправят дъха ви. Подкупих един от пазачите да ни донесе запас.