Салман Рушди - Сатанински строфи

— Каквото поискаш — каза тя и му подаде бутилката. Сега, докато седеше изправен в леглото с палец вместо бутилка, а неговата тайна и неговият махмурлук туптяха еднакво болезнено в главата му (той никога не е бил пиещ или потаен човек), Джъмпи наново почувства сълзите да напират и реши да стане да се разходи наоколо. Там, закъдето тръгна, беше нагоре по стълбите към онова, което Саладин настояваше да нарича своята „бърлога“, голямо таванско помещение с оберлихт и прозорци, гледащи надолу към пространство от общински градини, осеяни с непридирчиви дървета дъб, лиственица, дори последния от брястовете, оцелял от времето на чумата. Първо брястовете, сега ние , размишляваше Джъмпи. Може би дърветата са били предупреждение. Той силно се изтръска, за да прогони тия среднощни черни мисли, и се настани на ъгъла на махагоновото писалище на приятеля си. Веднъж на един ученически купон той беше кацнал по същия начин на една маса, мокра от разлято вино и бира, до едно измършавяло момиче в черна минирокля от копринена дантела, розова боа от пера около врата и клепачи като сребърни шлемове, неспособен да събере смелост да каже здрасти. Най-накрая се обърна към нея и изпелтечи някаква баналност; тя му хвърли поглед, изпълнен с презрение, и каза, без да движи лакираните си в черно устни: разговорът е умрял, човече. Той беше много разстроен, толкова разстроен, че измърмори, кажи ми защо всички момичета в този град са толкова груби? и тя отговори, без да се замисля, защото повечето момчета са като теб . Няколко мига по-късно се появи Чамча, просмукан с пачули, облечен в бяла курта, проклетата комиксова представа на всеки за тайнствеността на Изтока, и момичето си тръгна с него пет минути по-късно. Копелето, помисли си Джъмпи Джоши, след като старата горчивина се надигна наново, той нямаше никакъв срам, беше готов да бъде всичко, което щяха да харесат, да-ти-гледам-на-ръка щампована-покривка-за-легло, Харе-Кришна, дхарма-бродяга, и мъртъв не бихте ме хванали. Това го спря, точно тази дума. Мъртъв. Признай си, Джамшед, момичетата никога не са си падали по теб, това е истината, а останалото е завист. Добре, наполовина си призна той и след това наново. Може би мъртъв, добави той и след това отново — може би не.

Стаята на Чамча порази безсънния натрапник със своята измисленост и затова тъжна: карикатура на актьорска стая, пълна с подписани снимки на колеги, печатни обяви, рамкирани програми, снимки от продукции, цитати, награди, томове със спомени на филмови звезди, стая, купена като конфекция на ярдове, подражание на живота, маска на маската. Необикновени неща върху всяка повърхност: пепелници с формата на пиана, китайски Пиеровци, подаващи се иззад лавица с книги. И навсякъде — по стените, във филмовите плакати, в блясъка на лампата, носена от бронзов Ерос, в огледалото с форма на сърце, просмуквай-ки се нагоре от кървавочервения килим, капейки от тавана, Саладиновата нужда от любов. В театъра всеки е целуван, всеки е „скъпи“. Животът на актьора предлага всекидневно подобие на любов; една маска може да бъде задоволена или най-малкото утешена от ехото на това, което търси. Отчаянието беше в него, разбра Джъмпи, и той би направил всичко, би си сложил всеки глупашки костюм, би приел всяка форма, ако му спечелеше дума на обич. Саладин, който доскоро по всички критерии имаше успех сред жените, виж по-горе. Бедният объркан скитник. Дори Намела с цялата й красота и яркост не е била достатъчна.

Беше ясно, че той също е твърде далече от това да бъде достатъчен за нея. Някъде около дъното на втората бутилка уиски тя облегна главата си на рамото му и пиянски каза:

— Не можеш да си представиш облекчението да бъда с някого, с когото да не трябва да се боря всеки път, когато изказвам мнение. Някой на страната на проклетите ангели.

— Той чакаше; след паузата имаше още. — Той и неговото кралско семейство, няма да повярваш. Крикет, парламентът, кралицата. За него домът никога не е преставал да бъде снимка от пощенска картичка. Не можеше да бъде накаран да погледне онова, което наистина беше действително. — Тя затвори очи и позволи на ръката си случайно да легне върху неговата.

— Той беше истински Саладин — каза Джъмпи. — Човек със светата земя за завоюване, неговата Англия, тази, в която вярваше. Ти беше също част от нея.

Тя се търкулна встрани от него и се изтегна върху списанията, смачканите топки използвана хартия, бъркотията.

— Част от нея? Аз бях Британия. Топла бира, пайове с кайма, здрав разум и аз. Но аз освен това съм действителна, Дж. Дж.; аз наистина действително съществувам. — Тя се протегна към него, дръпна го към мястото, където чакаше устата й, целуна го с голямо непамелино мляскане. — Виждаш ли какво имам предвид?