Салман Рушди - Сатанински строфи

Познаваме се един друг твърде дълго, помисли си Памела, когато Джъмпи си тръгна. Можем да се нараним със спомени отпреди две десетилетия.

Тя мислеше по въпроса за грешките с гласове, докато този следобед караше твърде бързо надолу по М4 старото си Ем Джи с метален покрив, от което в известна степен извличаше удоволствие, което ще рече, както винаги весело обясняваше, „твърде нездраво идеологически“ — по този въпрос наистина трябва да съм по-либерална.

Памела Чамча, родена Лъвлейс, беше притежател на глас, заради който полагаше големи усилия да компенсира излишъците от жизненост. Беше глас, съставен от туид, кърпи за глава, летен пудинг, хокейни стикове, къщи, покрити със слама, сапун за седла, новодомски празненства, монахини, семейни църковни пейки, големи кучета и еснафщина и въпреки всичките й опити да намали неговия обем, той беше силен като на пияница в смокинг, който мята филийки от франзела в някой клуб. Това беше трагедията на по-младите й години, защото благодарение на този глас беше неспирно преследвана от джентълмените фермери и любителите на дебютантки и други подобни в града, които презираше от все сърце, докато зелените, демонстрантите за мир и за промени в света, с които инстинктивно се чувстваше свойски, се отнасяха към нея с дълбоко подозрение, граничещо с възмущение. Как може някой да бъде на страната на ангелите, когато звучи като безполезник всеки път, щом раздвижи устни? Ускорявайки покрай Рийдинг, Памела изскърца със зъби. Една от причините да се реши да го признае и да прекрати брака си преди съдбата да го стори за нея, беше, че един ден се събуди и разбра, че Чамча изобще не обича нея, а този глас, смърдящ на йоркширски пудинг и моряци, този сърдечен червендалест глас на онази: О, старата Англия — мечта, която той толкова отчаяно искаше да обитава. Беше брак на противоречиви цели, всяка от тях втурнала се точно към онова, от което другата бяга.

Няма оцелели . И по средата на нощта Джъмпи идиота и неговата глупава фалшива тревога. Тя беше толкова разтърсена от нея, че дори не успя да бъде разтърсена от това, че легна с Джъмпи и прави любов, признай си, по един много задоволителен начин, спести ми високомерието си , смъмри се тя сама, кога за последен път се забавлява толкова. Тя имаше много неща, с които да се оправя, и ето я, справяше се с тях, бягайки толкова бързо, колкото можеше да кара. Няколко дни глезене в провинциален хотел и светът можеше да започне да прилича по-малко на шибан пъкъл. Терапия чрез лукс: о’кей, о’кей, призна тя, зная, аз се връщам към класата. Да го еба: гледай ме как го правя. Ако имаш някакви възражения, издухай ги от задника си. Гъз. Задник.

Сто мили и час след Суиндън времето стана гадно. Внезапно тъмни облаци, светкавици, силен дъжд, тя не махаше крака си от газта. Няма оцелели . Хората винаги й умираха, оставяйки я с уста, пълна с думи, и никого, върху когото да ги изплюе. Нейният баща, ученият класик, който можеше да прави игрословици на старогръцки и от когото наследи Гласа, нейното наследство и проклятие; и нейната майка, която чезнеше за него по време на войната, когато беше пилот на „Патфайндър“, задължен да лети към къщи от Германия сто и единадесет пъти в един бавен самолет всяка нощ, осветявана от собствените му сигнални ракети в полза на бомбардировачите — и жена му се кълнеше, когато той се връщаше с шума на татата-татата в ушите, че никога няма да го напусне — и затова го следваше навсякъде, в бавната пустота на депресията, от която той така и не излезе истински — и в задлъжнялост, защото той нямаше лице за покер и използваше нейните пари, когато неговите собствени свършваха, — и накрая до покрива на една висока сграда, където най-после откриха своя път. Памела никога не им прости, най-вече защото го направиха, без да й дадат възможност да им каже, че не им прощава. За да си го върне, тя започна да отхвърля всичко от тях, което беше останало в нея. Например техните мозъци: тя отказа да посещава колеж. И защото не можеше а се отърси от гласа си, го накара да произнася идеи, които накара да произнася идеи, които нейните консервативни родители-самоубийци щяха да анатемосат. Тя се омъжи за индиец. И защото се оказа, че той е прекалено подобен на тях, щеше да го напусне. Беше решила да го напусне. Когато още веднъж беше измамена от смъртта.

Тя надминаваше тир със замразена храна, ослепена от пръските, хвърляни от колелата му, когато налетя на водното пространство, което я чакаше в лек наклон, й в този миг Ем Джито започна да аквапланира с плашеща скорост, отклонявайки се от лентата за надминаване, завъртайки се обратно, така че тя можа да види фаровете на тира, втренчени в нея като очите на ангела унищожител Азраил. „Завеса“, помисли си тя, но колата й се завъртя и плъзна настрани от пътя на Джаганатха, 118 118 Господарят на света Вишну. и въртейки се, прекоси трите ленти на магистралата, всички като по чудо празни, и спря с много по-слаб удар, отколкото човек можеше да очаква, в огражденията на ръба на банкета, след като се беше завъртяла на повече от сто и осемдесет градуса, за да се обърне отново на запад, където с точно и благодатно подбиране на точния момент от истинския живот слънцето прогонваше бурята.