Салман Рушди - Сатанински строфи

Никога не можех да ти кажа каквото и да било, наистина, и най-малкото нещо. Ако кажех, че пълнееш, ти крещеше по цял час, като че така щеше да промениш онова, което виждаше в огледалото и което ти подсказваше отесняването на собствените ти панталони. Прекъсваше ме на публични места. Хората забелязваха какво мислиш за мен. Прощавах ти, това беше моята грешка; можех да видя сърцевината ти, този толкова ужасяващ въпрос, че трябваше да го защитаваш с всичката тази престорена сигурност. Това празно пространство.

Сбогом, Саладин. Тя източи чашата си и я постави на пода до нея. Завърналият се дъжд чукаше по улеите на прозорците й; тя дръпна пердетата и изгаси светлината.

Лежейки тук, носейки се към съня, тя мислеше за последното нещо, което имаше нужда да каже на покойния си съпруг. „В леглото — думите дойдоха — ти май никога не се интересуваше от мен; нито от удоволствието ми, това, от което се нуждаех, никога истински. Започнах да си мисля, че ти не искаше любовница, а прислужница.“ Това е. Сега почивай в мир.

Тя го сънува, неговото лице изпълваше съня. „Нещата свършват — каза й той. — Тази цивилизация, нещата се сгъстяват за нея. Беше страхотна култура, блестяща и гнила, канибалска и християнска, славата на света. Трябва да я честваме, докато можем; додето не падне нощта.“

Тя не се съгласи дори в съня, но знаеше, докато сънува, че сега няма смисъл да му го казва.

След като Памела Чамча го изхвърли, Джъмпи Джопги прескочи до кафенето на мистър Суфян Шаандаар на Брикхол Хай стрийт и седна там, опитвайки се да реши дали е глупак. В ранната сутрин мястото беше почти празно, като изключим една дебела лейди, купуваща кутия пасти, бафри и джалебис 122 122 Домашен фондан с шамфъстьк и пържени тестени панделки, подправени с шафран. , двойка ергени шивачи, пиещи чало-чай 123 123 Подсладен и подправен чай с мляко. и една възрастна полякиня от времето, когато евреи държаха експлоататорските предприятия наоколо, която седеше по цял ден в ъгъла пред два зеленчукови самосас 124 124 Тестени джобове със зеленчуци. , едно пури 125 125 Ястие от риба и ориз. и чаша мляко, обявявайки на всеки, който влезеше, че е тук единствено защото „е най-близко до кашер, а днес човек трябва да прави най-доброто, на което е способен“. Джъмпи седна с кафето си под ярката картина на гологръда митична жена с няколко глави, тънки облаци затуляха зърната й, тя беше в естествен ръст в червеникаво оранжево, неоново зелено и златисто; тъй като навалицата още не беше започнала, собственикът мистър Суфян забеляза, че е тъжен и обезкуражен.

— Ей, свети Джъмпи — пропя той, — защо носиш лошото си време в моето заведение? Тази страна не е ли достатъчно пълна с облаци?

Джъмпи се изчерви, докато Суфян викаше към него със своята малка бяла шапчица на верността, забодена както обикновено, и мустаци, къносани в по-малко червено от брадата му след скорошното му поклонничество до Мека. Мохамед Суфян беше плещест тип с дебели ръце и шкембе, толкова набожен и толкова нефанатично вярващ, колкото не можеш да срещнеш, и Джоши гледаше на него като на някакъв по-стар роднина.

— Слушай, чичо — каза той, когато собственикът на кафенето стоеше над него, — мислиш ли, че съм истински идиот?

— Правил ли си някога пари? — попита Суфян.

— Не и аз, чичо.

— Въртял ли си някога някакъв бизнес? Внос-износ? Без лиценз? Магазин на кьоше?

— Никога не съм разбирал от цифри.

— А къде са членовете на семейството ти?

— Нямам семейство, чичо. Сам съм.

— Тогава в самотата си сигурно непрекъснато се молиш на Бога за напътствия?

— Познаваш ме, чичо. Аз не се моля.

— Няма съмнение — заключи Суфян. — Ти си дори по-голям глупак, отколкото предполагаш.

— Благодаря ти, чичо — каза Джъмпи, допивайки кафето си. — Много ми помогна.

Суфян, знаейки, че привързаността към дразненето му развеселяваше другия мъж въпреки мрачното му лице, се провикна към светлокожия и синеок азиатец, който току-що беше влязъл, облечен в елегантно карирано палто с широки ревери.

— Ей, Ханиф Джонсън — извика той, — ела тук, за да разрешиш една загадка. — Джонсън, хитър адвокат и местното забогатяло момче, държащо офис над кафене „Шаандаар“, се откъсна от двете красиви дъщери на Суфян и се насочи към масата на Джъмпи. — Обясни ми що за момче е това — каза Суфян. — Не мога да го разбера. Не пие, мисли парите за болест, притежава може би две ризи и няма VCR, на четиридесет години и не е женен, работи за два пайса 126 126 Дребна монета, една стотна от рупията. в спортния център, преподавайки бойни изкуства и какво ли не, живее от въздуха, държи се като риши 127 127 Древноиндийски мъдрец. или пир 128 128 Мюсюлмански мъдрец, свят човек. , но няма никаква вяра, никъде не отива, но изглежда така, сякаш знае някаква тайна. Всичко това плюс университетско образование, ти ми обясни. Ханиф Джонсън тупна Джъмпи по рамото.