Джед Рубенфелд - Тълкуване на убийството

Аз знаех. Предната вечер, докато чакахме полицията, Нора ми бе разказала цялата история. Затова продължих.

Един ден през юли Клара със сълзи на очи казала на Нора, че бракът й не бил такъв, какъвто изглеждал, и повече не можела да го понася. Джордж я биел и я изнасилвал почти всяка нощ. Знаела, че му дължи всичко, но се страхувала за живота си. Не можела да го напусне, защото щял да я убие, ако го направи.

Нора била ужасена, но Клара й казала, че никой нищо не можел да направи. Само едно нещо можело да я спаси, но то било непостижимо. Клара познавала високопоставен човек от полицията. Този човек после се оказа патоанатомът Хугел. Запознали се с Клара, докато тя „помагала“ на имигрантските семейства. Според Клара тя му се изповядала. Хугел я съжалил, но казал, че законът е безсилен в нейния случай, защото не можел да спре съпруга да изнасилва жена си когато си пожелае. Когато обаче Клара добавила, че Джордж изнасилва и други момичета — които понякога били само на тринайсет години и на чиито семейства плащал, за да си мълчат, и от които една поне със сигурност убил, — патоанатомът се вбесил или поне така твърдяла тя. И пак според нея казал, че само едно нещо може да се направи — да се инсценира убийство.

Ако някое момиче бъде намерено привидно мъртво в апартамента, който Джордж пазел за любовниците си, ще изглежда така, все едно той го е убил. Това било възможно, защото самият патоанатом щял да даде на „жертвата“ лекарство, под въздействието на което да изглежда като мъртва, а после той щял да направи огледа на тялото. Улика, оставена на местопрестъплението, ще докаже, че Бануел е извършителят. Клара накарала Нора да повярва, че патоанатомът е автор на целия план.

Нора била изумена от дързостта на инсценировката. Попитала Клара дали наистина я смята за възможна.

Не, отвърнала Клара, защото нямало кого да помоли да изиграе ролята на любовницата и жертвата на Бануел. Просто трябвало да продължи да си носи кръста.

И тогава Нора й казала, че тя е готова да го направи.

Клара реагирала така, все едно била в пълен шок. В никакъв случай, отвърнала. Момичето, което би изиграло ролята на жертвата, трябва да позволи на Клара да я нарани. Нора попитала дали под нараняване има предвид изнасилване. Не, казала Клара, разбира се, че не, но жертвата трябвало да се остави да я вържат с въже или канап около врата, сякаш е била удушена. Би трябвало и да има следи от камшик по гърба. Нора повторила, че е готова да го направи, като усещала, че ако настоява, ще сломи съпротивата на Клара. Накрая Клара се предала и те се заели с изпълнението на заговора. Нора не била сигурна точно какво се е случило в „Балморал“ в неделя вечерта. Това, без съмнение, се дължало на веществото с каталептичен ефект, което патоанатомът й дал. Спомня си как Клара й казала да не вика и как непрекъснато си забравяла фалшивото име. Всичко останало й било в мъгла. Не трябвало да бъде прекалено дълбоко наранена, но Клара сигурно я е удряла жестоко. Това беше моето допълнение към разказа на Литълмор.

— Знам какво е станало после — каза той. — В понеделник сутринта Нора се е събудила при Хугел в моргата. Той й е съобщил лошата новина, че вратовръзката с монограм, която трябвало да намери на местопрестъплението и която трябвало да уличи Бануел като убиец, не била там. Това се случило, защото Бануел минал през прохода същата сутрин. Искал да си вземе дрехите, за да не го свържат с г-ца Ривърфорд. Видял вратовръзката си да лежи до нея и я прибрал.

— Но Бануел не е бил в града онази нощ, бил е с кмета — казах аз. — Хугел не е ли знаел?

— Никой от тримата не е знаел. Бануел е трябвало да бъде на вечеря в града в неделя. Така си е мислела Клара. Срещата с кмета в „Саранак“ изникнала в последния момент и била пълна тайна. Клара е нямало как да разбере за нея, тъй като във вилата им в провинцията няма телефон. Измъкнала се същата нощ от Таритаун, свършила работата с Нора около девет часа и се върнала обратно. Казала на Хугел да определи часа на смъртта между полунощ и два сутринта, защото се предполагало, че Банаул ще си е вече вкъщи по това време.

— Но Бануел видял вратовръзката на следващата сутрин и я взел преди идването на Хугел.

— Точно така. Без вратовръзката Хугел бил в затруднено положение. Не можел да се свърже с Клара. Затова решил да инсценира още едно нападение, този път в дома на Нора, където щял да остави друга улика. Трябвало да успее да обвини Бануел, нали това била целта му. Такава била и сделката му с Клара. Тя му дала авансово десет хиляди долара и щял да получи още трийсет хиляди, ако успеел да повдигне обвинение срещу Бануел. Но нещо се объркало и втория път, не знам какво. Хугел засега мълчи.