Ерик Ръсел - Почакаймалковците

След това завъртя пневматичното си кресло към люка, вдигна крака с токове, опрени о една издатина на стената, и започна тихомълком да съзерцава чуждоземния пейзаж. Уолтърсън и Паскоу сновяха из помещението с неспокойния вид на хора, които сякаш чакат горящ фитил да стигне до хипотетично буре с барут.

Шалом телефонира пак, съобщи данни за гравитацията и магнитното поле, изключи. Няколко минути по-късно се обади още веднъж с подробности за влажността на атмосферата, барометричните колебания и радиоактивността. Явно пет пари не даваше какво се мъти оттатък хълмовете, щом то не се отбелязва на неговите измервателни уреди и екрани. За него не можеше да съществува реална опасност, без да я предизвести поклащане на стрелка или светлинен сигнал.

Навън двеста души се спуснаха шумно по ръба на скалата, стигнаха до мека зелена морава, която не беше трева, а нещо подобно на ниска, силно сплъстена детелина. Там ритаха топка, бореха се, играеха на прескочикобила или просто лежаха, изпънати с цял ръст на тревната площ, гледаха небето, печаха се на слънце. Една малка група се разходи половин миля до безшумната железопътна линия, огледа я, повървя по релсите й с разперени ръце, олюлявайки се и залитайки като въжеиграчи.

Слязоха и четирима от хората на Шалом, двама от които мъкнеха кофи и лопати като деца, отправили се към морския бряг. Трети носеше насекомоловка. Четвъртият — сцинтилоскоп. Първите двама изкопаха детелина и пръст, изкачиха ги на кораба за анализ и преброяване на бактериите. Насекомоловецът тръсна кутията си и заспа до нея. Сцинтилоскопистът закрачи внимателно в зигзаг около подножието на скалата.

След два часа свирката на Хардинг повика обратно ленивците, които се отзоваха с неохота. Те се провряха отново в гигантската бутилка, която ги приютяваше вече от толкова време. Излязоха други двеста, изпълниха същите фокуси, включително и въжеиграческия номер на релсите.

Когато и тази група се наслади на своята доза свобода, звънците на столовата известиха, че обедът е готов. Екипажът се нахрани, след което първата смяна наляга по койките си и се унесе в незапомнено дълбок сън. Трета свободна група залудува по моравата. Неуморният Шалом предаде новината, че девет вида буболечки колкото бълхи чакат да се представят на ентомолога Гарсайд, когато този достопочтен джентълмен благоволи да се измъкне от леглото.

След като и четвъртата, последна част от екипажа се прибра от двучасовата си забава, на Паскоу му дойде до гуша. Той беше с подути от безсъние очи, разочарован, че любопитството му е останало незадоволено.

— Повече от седем часа чакане в небето — оплака се той на Лий — и още осем тук долу. Това прави общо повече от петнадесет часа. Каква е ползата?

— Ползата е, че хората получиха крайно необходимата почивка — смъмри го Лий. — Първото задължение на командира е да помисли за хората си, преди да мисли за някакъв външен проблем. Не може да има истинско разрешение на трудно положение, ако няма и средство за неговото прилагане. Хората са това средство, и то повече от кораба или която и да е негова част. Хората могат да строят кораби, но корабите не могат да произвеждат човеци.

— Добре де. Свършиха разходката си. Освежиха се и духът им се повдигна според най-разумните психологически правила. А след това?

— Ако не излезе нищо, ще могат поне да си отспят. Първата смяна вече хърка дружно, та пушек се вдига. Другите две смени също имат на свой ред това право.

— Но това значи да бездействуваме още осемнадесет часа — протестира Паскоу.

— Не непременно. Почакаймалковците може да пристигнат всеки момент в неопределим брой, с неизвестни намерения и с неизвестни средства за прилагането им. В такъв случай всеки ще си има главоболия и може да ни се отвори работа за цял живот. — Лий посочи с палец към вратата. — Докато е още спокойно, легни си. Ако почне бъркотия, вероятно ще минат дни, докато имаш пак такава възможност. При положение като сегашното да е изтощен човек е все едно да е сакат.

— А ти?

— Аз самият възнамерявам да се отдам на сладки сънища веднага щом Хардинг бъде готов да поеме поста.

Паскоу изсумтя раздразнено, погледна към Уолтърсън, но не получи никаква подкрепа от негова страна. Уолтърсън започваше да клюма прав само като се споменеше за легло. Паскоу изсумтя пак, този път по-шумно, и тръгна, последван от другия.

Явиха се отново след близо десет часа, завариха Лий, току-що избръснат и докаран. Когато погледнаха през илюминатора, видяха същия пейзаж както преди. Двадесетина души от екипажа се шляеха навън, на слънце, което не бе променило забележимо положението си на небето. Пътят все така се виеше през долината и по възвишенията без жива душа по него. Железопътната линия си лежеше както преди с цялото безстрастно безмълвие на отдавна изоставено разклонение.