Ерик Ръсел - Почакаймалковците

— Аз помня историята достатъчно добре, за да не забравям, че в ония първобитни времена са използували тъпоглави космически щурмоваци и са нямали специално подготвени хора за свръзка — възрази Уолтърсън.

— Все пак, каквото се е случило някога, може пак да се случи.

— Тъкмо това е проблемът ни в момента — подхвърли Лий. — Дали като видят линеен кораб, дълъг една миля, няма да предприемат нещо, което непременно ще завърши със значително кръвопролитие? Не е ли по-добре да рискувам екипажа на една спасителна ракета, за да мине запознаването по-гладко? Защо Бойдъл не е бил малко по-обстоен! — Той прехапа ядно долната си устна, вдигна слушалката на диафона, натисна копчето на радиокабината. — Има ли някаква вест от Бойдъл?

— Не, капитане — отговори нечий глас. — Сектор Девет също не мисли, че ще има. Току-що съобщиха, че не отговарял на техните сигнали. Смятат, че е вече извън обсега им. Последната следа, която имат от него, показва, че излиза извън пределите на качествената радиовръзка.

— Добре. — Лий тресна диафона, взря се през илюминатора. — От седем часа чакаме. Нищо не се е показало поне да ни хвърли поглед. Не можем да открием никакви признаци на вълнение там долу. Следователно със сигурност може да се предположи, че изобщо нямат кораби, а може би дори и елементарни самолети. И не следят организирано небето. Не са напреднали в нашия смисъл на думата.

— Но е възможно да са напреднали в някакъв друг смисъл — забеляза Паскоу.

— Тъкмо това си мисля и аз. — Лий направи нетърпелив жест. — От толкова време висим тук, че всеки телескоп е в състояние да ни забележи. Ако са способни да реагират със сила, досега щяхме да разберем това с печални последици за нас. Не съм склонен да изпитвам почакаймалковците за сметка на няколко души в невъоръжена спасителна ракета. Ще слезем със самия „Гръмовержец“ и да се надяваме, че ще бъдат достатъчно благоразумни да не си покажат рогата.

Като забърза напред към главната командна кабина, той даде необходимите разпореждания.

Мястото за кацане беше на върха на една гола скала на девет мили южно от някакъв голям град. По-подходящо място не можеше и да се намери. Разполагането на голям тонаж върху една миля дълго пространство не повреждаше ничия собственост или реколта, почвата беше достатъчно здрава, за да не се разоре под тежестта на кораба, леката височина осигуряваше стратегическо предимство на оръдията на „Гръмовержец“.

Въпреки близостта си градът не се виждаше, тъй като го скриваха изпречващите се възвишения. През долината минаваше тесен път, но нищо не се движеше по него. Между пътя и подножието на скалата бе прокарана двойна железопътна линия с ширина около двадесет инча и с плоски релси от сребрист метал. Релсите нямаха клинове или траверси и, изглежда, се държаха здраво на място благодарение на това, че бяха вградени в дълги непрекъснати ивици от бетон или някакъв друг каменоподобен материал.

„Гръмовержец“ замря — дълъг, чер, зловещ силует със затворени люкове и отворени оръдейни кули, докато Лий се взираше замислено в железопътната линия и чакаше обичайното обаждане от измервателната лаборатория. То дойде след малко. Диафонът иззвъня, той отговори, чу гласа на Шалом:

— Въздухът може да се диша, капитане.

— Знаехме предварително това. Нали го е вдишвал разузнавач, без да падне мъртъв.

— Вярно, капитане — съгласи се Шалом търпеливо. — Но вие поискахте анализ.

— Разбира се. Защото не знаехме колко време е бил Бойдъл тук. Дали един ден, или една седмица. Във всеки случай недостатъчно. Сигурно след месец-два си е вдигнал чукалата. Поради краткото си посещение е избягнал продължително кумулативно въздействие. А ние искаме да разберем дали тази атмосфера е винаги безвредна.

— Напълно безвредна, капитане. Доста богата е на озон и аргон, но иначе е много подобна на земната.

— Добре. Ще отворим и ще пуснем хората да се разтъпчат.

— Има и нещо друго интересно — продължи Шалом. — Предварителните наблюдения ни отнеха седем часа и двадесет и две минути. За това време надлъжното преместване на избрана екваториална точка възлизаше приблизително на три десети от градуса. Това значи, че планетата се завърта около оста си горе-долу за една земна година. Дните и нощите й траят по около шест месеца.

— Благодаря, Шалом. — Лий прекъсна връзката, без да се учудва, натисна друго копче, нареди на Бентли в, главното машинно отделение да задействува електрическите люкове. После се превключи на лейтенант Хардинг, командуващ сухопътните сили, разреши на една четвърт от хората му да излязат да се пораздвижат, при условие че ще бъдат с оръжие и ще стоят в непосредствения обсег на корабните оръдия.