Иън Ранкин - Врагът на моя враг

Въоръжени полицаи зад камиона — риск от кръстосан огън.

Клейвърхаус трябваше да ги накара да изгасят двигателя или — още по-добра идея — да изчака, докато те сами го изгасят, и тогава да обяви присъствието си.

Джак Мортън трябваше да застане зад прикритие и да държи главата си ниско долу.

А Ребус трябваше да го предупреди.

Но викът му щеше да насочи вниманието на въоръжените бандити към него самия. Страх — това ли беше основното му чувство в този критичен момент? Простичък човешки страх. Като преди кървавата баня в оня бар в Белфаст, когато не посмя да се обади, за да не си навлече гнева на Робота-подлец, страх от приклада на автомат, вдигнат срещу него. Може би тази беше причината — никакво „може би“, точно тази е била причината — която обясняваше властта на Линц над него. Защото ако Ребус беше тогава във Вилфранш, пиян от неуспех, обзет от мечта за победа… ако беше войник от ротата на Линц там, обикновен раболепен лакей с автомат, наелектризиран от расизъм и загуба на приятели… кой би могъл да каже какво би направил?

— Господи, Джон, откога висиш тук?

Боби Хоган докосваше лицето му, опитваше се да измъкне папката от вкочанените му пръсти.

— Превърнал си се в къс лед! Хайде да се прибираме.

— Не ми е студено — прошепна Ребус. И сигурно бе така, как иначе да се обясни потта, която се стичаше по гърба и челото му? Как иначе да се обясни защо започна да трепери едва когато Боб Хоган го въведе в отопления коридор?

Хоган изля две големи чаши силно подсладен чай в гърлото си, без да му мигне окото. Управлението все още бръмчеше възбудено след нощния екшън по американски: шокът се преплиташе с всевъзможни слухове и теории. Ребус обясни действителното положение на Хоган.

— Ако никой не проговори, ще се наложи да пуснат Телфорд.

— А записа?

— Ще го задържат за друго време… ако са хитри.

— Кои го разпитват?

Ребус сви рамене.

— Самият Фермер Уотсън, поне според последната информация. Изглежда е започнал в двойка с Бил Прайд, но после зърнах Прайд в коридора, така че или почиват, или са се разменили.

Хоган поклати глава.

— Дяволска работа!

Ребус се втренчи в чашата чай пред него.

— Мразя захарта.

— Изпи първата чаша, без да ти мигне окото.

— Така ли? — Той отпи глътка и се сгърчи от отвращение.

— Между другото, какви ги вършеше навън, по дяволите?

— Връщах се към живота.

— Май обратното изглежда по-вероятно. — Хоган приглади непослушен кичур. — Посети ме човек на име Харис.

— Какво ще правиш?

Хоган сви рамене.

— Вероятно ще се направя на разсеян.

Ребус го изгледа втренчено.

— Възможно е да не се наложи.

Колхун явно не обичаше полицейските управления: лицето му бе като отворена книга.

— Благодаря, че се отзовахте на поканата ни — опита се да го ободри Ребус.

— Нямах голям избор.

До него седеше адвокат, непознат мъж на средна възраст: да не би да е още някой от адвокатите на Телфорд? Не му пукаше.

— Може да се наложи да свикнете с липсата на избор, доктор Колхун. Знаете ли кой още е тук? Томи Телфорд, Брайън Симърс и компания.

— Кой?

Ребус поклати глава.

— Лошо, бъркате репликите. Трябва да ги познавате: говорихме за тях пред Кандис. — Колхун се изчерви. — Спомняте си за Кандис, нали? Истинското й име е Дуня, казвал ли съм ви го? Тя има дете някъде, син, който й е бил отнет. Може би ще го намери някой ден, а може и никога повече да не го види.

— Не разбирам връзката с…

— Телфорд и Симърс ще прекарат известно време на топло. — Ребус се облегна назад. — Ако пожелая, бих могъл спокойно да ви включа към компанията им там. Какво ще кажете за една такава перспектива, доктор Колхун? Помагане на сводници и т.н.

Ребус усещаше как се отпуска, претопява се в работата си, отдавайки й се изцяло — в памет на Джак.

Адвокатът отвори уста да изплюе поредния шаблон, но Колхун го изпревари:

— Беше грешка.

— Грешка ли? — изсмя се Ребус. — Е, може да се каже и така, предполагам. — Наклони тяло напред с лакти върху масата. — Време е да изповядате грешките си, доктор Колхун. Знаете какво се говори за изповедта.

Брайън Симърс, Хубавецът, изглеждаше чист и невинен като жертвен агнец. До дясното му коляно се кипреше адвокат от по-висока класа, наподобяващ луксозен гробар и очевадно бесен заради принудата да чака досега. Докато се настаняваха около масата, Хоган зареди магнетофона и видеото с касети под пълноводния поток на адвокатския протест, обмислян и репетиран наум през последните два часа.