Матю Райли - Плашилото

Тичешком се заизкачваха по вътрешното стълбище към четирийсетия етаж покрай заоблени френски прозорци, през които се разкриваше Лондон — преди гледката ненадейно да се замени със зловещ хеликоптер, който увисна точно пред стъклото, сякаш се взираше в морските пехотинци и Розентал!

Беше боен вертолет „Линкс“, британският еквивалент на „Хюи“, въоръжен с ракети и шестцевна миникартечница.

— Бягайте! — извика Майка и ги задърпа нагоре. — Бързо, бързо, бързо!

Линксът откри огън.

Разнесе се адски трясък на стъкло и обгръщащите полукръглото стълбище френски прозорци се пръснаха.

Навсякъде около Книга и Майка заваляха стъкла. Морските пехотинци затичаха нагоре по стълбището, като носеха Розентал помежду си. Цяла част от самото стълбище се срути зад тях, унищожена от масирания огнен бараж, тъкмо когато бегълците стигнаха на четирийсетия етаж.

Демона крачеше сред развалините на трийсет и деветия етаж и слушаше докладите на хората си по радиостанцията.

— Тук Въздух едно. На четирийсетия са. Два обекта в цивилни дрехи. Изглежда, водят със себе си Розентал…

— Тук Въздух две, в момента кацам на покрива. Стоварвам втория отряд…

— Тук Въздух три. Заобикаляме североизточния ъгъл. Насочваме се към четирийсетия…

— Тук техническа група. Асансьорите са блокирани. Четири асансьора са на трийсет и осмия, петият е долу във фоайето. Никой не може да мръдне…

— Господа — каза Демона. — Изтребете тези гадове. И ми доведете Розентал.

Гледани отдалече, трите линкса на ИО–88 при върха на Кингс Тауър приличаха на мухи, досаждащи на човек, излязъл на пикник.

Единият беше кацнал на покрива, а другите два кръжаха около горните етажи и надничаха през прозорците.

При трясъка от разбитите стъкла само няколко компании от сградата се обадиха в полицията.

Книга II и Майка тичаха по един коридор на четирийсетия етаж и мъкнеха Бенямин Розентал.

— Обясни ми! — без да спира, каза Книга на израелеца. — Списъкът. Защо вие със Скофийлд сте в него?

Розентал тежко си пое дъх.

— Великолепната… Великолепната дванайсеторка ни включи в него… Аз съм в списъка, защото знам кой членува във Великолепната дванайсеторка и мога да ги разкрия, когато изпълнят плана си.

— Ами Скофийлд?

— Той е друг случай. Скофийлд е изключителен човек. Той е един от малцината, които са издържали тестовете „Кобра“… един от деветимата мъже на света, които могат да изключат системата за сигурност на ракетите „Хамелеон“…

Точно в този момент вратата на аварийното стълбище до тях рязко се отвори и на прага застанаха четирима наемници от ИО–88, насочили напред автоматите си с включени зелени лазерни мерници.

Книга и Розентал нямаха време да реагират, за разлика от Майка.

Високата жена ги блъсна зад ъгъла в друг коридор, а самата тя се хвърли в срещуположната посока на сантиметри пред вълната от хиперскоростен автоматичен огън.

Книга и Розентал се затичаха по коридора и се втурнаха в малък офис.

Нямаше друг изход.

— Мамка му! — извика сержантът, бързо се приближи до прозореца и погледна навън в момента, в който оттам прелетя хеликоптер „Линкс“.

И тогава я видя.

Четиримата ловци на глави, които бяха влезли през аварийното стълбище, се бяха разделили на две двойки — двама тръгнаха след Книга и Розентал, другите двама подгониха Майка.

Командосите, които преследваха младия сержант и израелеца, ги видяха да влизат в офиса на десет метра по коридора.

Приближиха се до вратата и безшумно застанаха от двете й страни. На вратата пишеше „4009“.

— Техническа група, тук Лира Пет — прошепна в микрофона си старшият командос. — Трябва ми план на етажа. Стая номер четири нула нула девет.

— Стаята няма друг изход, Лира Пет — разнесе се в слушалката му отговорът. — Няма къде да бягат.

Той кимна на войника до себе си — и младшият командос отвори вратата с ритник и обсипа стаята с огън. Не улучи никого.

Офисът беше празен.

Единственият му френски прозорец вече бе разбит и проливният лондонски дъжд нахлуваше през него.

Нямаше го Книга.

Нито Розентал.

Двамата командоси от ИО–88 се втурнаха към разбития прозорец и погледнаха надолу.

Нищо. Само вертикалната стъклена стена на небостъргача и тревистият парк долу.

После погледнаха нагоре — точно когато над тях се разнесе механично бръмчене — и видяха стоманената долна страна на платформа за миене на прозорци, издигаща се към покрива.