Матю Райли - Плашилото

Тогава как се справя с това Израел?

Лесно. Пръв научава за чуждите заплахи.

Мосад имат хора навсякъде. Те научават за световните катаклизми преди всички останали и действат съгласно неизменната политика „Израел пръв и последен, завинаги“.

1960-а. Отвличането и залавянето на нацисткия военнопрестъпник Адолф Айхман в Аржентина.

1967-а. Профилактичните удари срещу египетските военновъздушни бази по време на Шестдневната война.

31 август 1997-а. Вечерта, когато беше загинала принцеса Даяна, в бара на парижкия хотел „Риц“ бе имало агент на Мосад. Той беше следил Анри Пол, шофьора на Даяна.

Дори се говореше, че Мосад предварително са знаели за ударите на 11 септември срещу Америка — и не са съобщили на американците. Защото Израел имаше изгода от това Съединените щати да влязат във войната срещу ислямисткия тероризъм.

В световните разузнавателни общности има едно златно правило: в Мосад винаги знаят.

— Какво обичате? — учтиво се усмихна момичето на регистратурата.

— Искаме да разговаряме с Бенямин Розентал, моля — отвърна Книга II.

— Тук няма човек с такова име.

Книга II изобщо не се смути.

— Тогава се обадете на председателя на кантората и му съобщете, че сержантите Райли и Нюман са тук, за да се срещнат с майор Розентал. Кажете му, че идваме от страна на капитан Шейн Скофийлд от корпуса на морската пехота на Съединените щати.

— Ужасно съжалявам, господине, но…

В този момент, сякаш по чудо, телефонът на регистратурата иззвъня и след кратък приглушен разговор момичето каза на Книга:

— Председателят праща човек да ви вземе.

След минута една вътрешна врата се отвори и се появи плещест мъж в костюм. Книга II и Майка забелязаха издатината с размерите на узи под сакото му…

Дзън.

Пристигна асансьор.

Дзън.

Още един.

Книга II се намръщи и се обърна.

Вратите на двата асансьора се отвориха…

… и вътре бяха Демона Ларкъм с десетчленния си ударен отряд от ИО–88.

— Мамка му! — изруга Книга II.

Наемниците наизскачаха от асансьорите, облечени в мастиленочерните си бойни униформи, като стреляха със супермодерните си автомати „Метална буря“.

Книга и Майка едновременно прескочиха бюрото на регистратурата и в същия момент всичко наоколо закипя от свръхскоростен автоматичен огън.

Широкоплещестият на вътрешната врата се сгърчи и падна. Момичето на регистратурата бе улучено в челото и отхвърча назад.

Хората на Демона се втурнаха вътре. Един от тях изостана, за да се погрижи за двамата цивилни, които бяха залегнали зад бюрото.

Заобиколи го и…

… Бум! Бум!…

… получи два куршума в лицето от два пистолета. Книга и Майка скочиха на крака. Дулата на оръжията им димяха.

— Идват за Розентал — каза Книга. — Хайде!

Все едно минаваха по пътя на торнадо.

Влязоха в главната офисна част.

Мъже и жени в костюми лежаха проснати на бюрата си, целите осеяни с кървави рани.

Командосите от ИО–88 не преставаха да стрелят с автоматите си.

Пръскаше се стъкло. Избухваха компютърни екрани.

Един от охраната извади изпод сакото си узи — но бе разкъсан от свръхскоростните куршуми.

Нападателите тичешком се изкачиха по красиво полукръгло вътрешно стълбище на трийсет и деветия етаж.

Книга и Майка ги следваха.

Стигнаха до горния край на стълбището тъкмо навреме, за да видят, че трима командоси се отделят от другите и влизат в някаква стая за разпити, където светкавично убиха двама старши агенти от Мосад и измъкнаха отвътре трети — млад мъж, който можеше да е само Розентал. Беше трийсетинагодишен, смугъл и красив. Носеше риза с отворена яка и изглеждаше невероятно уморен.

Книга и Майка не губиха време. Втурнаха се напред и очистиха тримата ловци на глави, като действаха в идеален синхрон — Книга повали мъжа отляво, Майка се справи с онзи отдясно и двамата заедно застреляха командоса в средата, разкъсвайки го на парчета с куршумите си.

Розентал се строполи на пода.

Морските пехотинци се затичаха към него, изправиха го, преметнаха ръцете му през раменете си.

— Ти ли си Розентал? — попита Книга. — Бенямин Розентал?

— Да.

— Идваме ти на помощ. Прати ни Шейн Скофийлд.

Изражението на израелеца показа, че знае името.

— Скофийлд. От списъка…

Бум!

Майка повали поредния командос, който се беше появил от съседната стая и ги бе видял.

— Книга! — извика тя. — Няма време за дрънканици! Трябва да побързаме! Можеш да го разпиташ, докато бягаме! Нагоре по стълбището! Хайде!