Матю Райли - Плашилото

Книга и Розентал стояха на платформата за миене на прозорци, която бързо се носеше покрай стената на Кингс Тауър.

Дългата правоъгълна платформа висеше на две яки лебедки, които стърчаха от покрива на сградата.

Морският пехотинец я беше видял само секунди преди нападателите им да влетят в стаята. Изби прозореца, хвана Розентал и се хвърли към платформата. Увисна на парапета й на четирийсет етажа над лондонския тротоар.

Избута израелеца вътре, след това се покатери върху платформата и се скри от поглед точно в мига, в който двамата наемници нахлуха в офиса.

Вълна от хиперскоростни куршуми преследваше Майка, която тичаше по дълъг коридор, следвана по петите от двама ловци на глави.

Тя рязко се метна наляво в една стая — и се озова в красиво обзаведена заседателна зала с полиран паркет, меки кожени столове и най-голямата заседателна маса, която беше виждала. Сигурно беше дълга поне десет метра.

— Тъпи адвокати — задъхано промърмори тя. — Вечно компенсират миниатюрните си пишки.

Офисът бе ъглов, с френски прозорци на две от стените, от които се разкриваше шеметен изглед към Лондон.

Майка знаеше, че нейният колт няма никакъв шанс срещу автоматите на двамата главорези, затова зачака зад вратата.

Тряс!

Те я отвориха с ритници и се втурнаха вътре.

Огромната жена застреля първия в слепоочието още преди да я е видял, насочи пистолета си към втория…

Щрак!

— Мамка му!

Патроните й бяха свършили.

Тя се хвърли отгоре му и двамата се проснаха върху масата. Автоматът на наемника бълваше огън във всички посоки.

Стъклените стени на заседателната зала една след друга се пръснаха.

Вътре нахлуха вятър и дъжд.

Противникът на Майка — едър и як тип — извади нож; Майка направи същото и двете остриета иззвънтяха едно в друго.

После Майка изведнъж зърна на прага две фигури.

Мъже.

Но не от ИО–88.

Двама широкоплещести израелци с костюми и с узита, преметнати през рамо, и с окървавени ризи.

Охраната на Мосад.

Израелците видяха борбата върху дългата заседателна маса.

— Ловци на глави! — процеди през зъби единият.

— Хайде! — след като хвърли поглед към коридора, извика другият. — Идват!

Първият презрително изсумтя, после бързо извади от джоба си граната, изтегли шплента и я хвърли в залата.

Двамата с партньора му отпратиха.

Като продължаваше да отбива ударите на наемника с ножа си, Майка като на забавен кадър видя как гранатата влита в залата.

Тя подскочи на пода, търколи се под грамадната маса и изтропа в един от дебелите й крака.

И после се взриви.

Експлозията беше чудовищна.

Въпреки здравината на масата краят й откъм коридора просто се разпадна и се пръсна на хиляди трески.

Що се отнасяше до останалата й част — дълга още цели шест метра — с нея се случи нещо съвсем друго.

Ударната вълна повдигна продълговатата маса от пода и — като железопътен вагон, движещ се по релси — я запрати с голяма скорост по дължината на заседателната зала към разбитите от куршуми френски прозорци.

Майка разбра какво ще стане.

Масата избухна през напуканото стъкло, излетя през него като таран и щръкна в небето на четирийсет етажа височина.

После рязко се наклони и Майка изведнъж започна да се плъзга — бързо, брулена от дъжда — към сто и двайсет метра празно пространство.

Изглеждаше абсолютно странно: продълговатата заседателна маса, увиснала от последния етаж на небостъргача.

Тя рязко се наклони — повече от четирийсет и пет градуса — и Майка и командосът от ИО–88 се хлъзнаха по дължината й.

После — без никакво предупреждение — накланянето спря.

Горният край на масата се бе блъснал в тавана на четирийсетия етаж и се беше закрепил за него, а два от масивните й крака се бяха запънали за пода — в резултат цялата маса ненадейно бе спряла, увиснала под шеметен ъгъл!

Майка се плъзгаше бързо. В последния възможен момент заби ножа си дълбоко в дървената повърхност и използвайки месинговата му ръкохватка за опора, увисна.

Противникът й не мислеше толкова бързо.

В опит да се хване за нещо, той беше хвърлил ножа си. Така и не успя да се задържи, но за негово щастие се намираше над Майка и кракът му се опря върху забития й нож.

И сега той лежеше над нея, ухилено стъпил върху ръката й.

После започна да рита пръстите й.

Майка стискаше зъби и въпреки болката не пускаше ножа.

И тогава чу звука.

Туп-туп-туп-туп-туп-туп…

Хеликоптерни перки.