Матю Райли - Плашилото

Щом джипът изчезна през задния изход на самолета, Скофийлд се втурна към Гант и я грабна в обятията си.

Тя отвърна на прегръдката му със затворени очи. Други можеха да се разплачат при такава среща, но не и Гант. Изпитваше всички емоции на момента, ала не бе от жените, които проливат сълзи.

— Какво става тук, по дяволите? — попита тя, когато се отдръпнаха един от друг.

— Ловци на глави — отвърна Скофийлд. — Името ми е в списък с хора, които трябва да бъдат очистени до днес на обяд нюйоркско време. Отвлякоха те, за да пипнат мен.

Той й разказа преживяванията си в Сибир и Афганистан, описа й наемниците, с които се беше срещнал — Изпълнителни решения, Унгареца, Скорпионите и естествено ИО–88 на Демона Ларкъм. Накрая й показа списъка.

— Ами той? — кимна Гант към Найт, който бе отишъл в пилотската кабина, за да откачи самолета им от аеротанкера. — Кой е той?

— Той е моят ангел пазител — каза Скофийлд.

Откъм дъсчените сандъци се разнесе мъчителен стон.

Скофийлд и Гант бързо се обърнаха…

… и видяха единия от цивилните британски агенти да лежи на пода, притиснал смазаните си ребра с ръце. Това бе човекът, когото капитанът бе улучил в гърдите с магнитната кука.

Отидоха при него.

Цивилният отчаяно хриптеше и кашляше кръв.

Скофийлд се наведе и го огледа.

— Ребрата му са смазани. Пробити бели дробове. Кой е той?

— Хванах само малка част — отвърна Гант. — Този и другият цивилен разпитваха генерала с някакъв дезинхибиращ опиат, питаха го за американския Универсален изключващ шифър. Казаха, че Уайцман контролирал въвеждането му в нещо, наречено проект „Корморан“.

— Нима? Дезинхибиращ опиат, значи? — Скофийлд се огледа и видя на пода аптечка. От нея се бяха изтърколили спринцовки, игли и ампули със серум. Той вдигна една от ампулите и прочете етикета й.

— Тогава да видим как ще му понесе една доза от собственото му лекарство.

Алоишъз Найт се върна от пилотската кабина и завари цивилния британски агент да седи до стената на товарния отсек с навит ръкав и забита във вената игла, по която му вливаха двеста милиграма ЕА–617.

Черния рицар побутна Скофийлд по рамото и каза:

— Откачих самолета от аеротанкера. В момента сме на автопилот и поддържаме курса, който са въвели: към частна писта в Бретан, на френското атлантическо крайбрежие. Току-що се обади Руфъс. Ще свали хората ти на изоставено летище на шейсет и пет километра от Лондон.

— Добре — отвърна Скофийлд и се замисли за Книга II и Майка, които пътуваха за оперативното бюро на Мосад в британската столица.

После върна вниманието си към пленения агент.

След няколко безуспешни опита да окаже съпротива на дезинхибиращия опиат цивилният призна, че се казва Чарлз Бийтън и е от МИ6, британското разузнаване.

— Този лов на глави. Какво знаеш за него? — попита Скофийлд.

— Близо двайсет милиона на глава. Петнайсет глави. И искат всички да сте очистени до дванайсет на обяд нюйоркско време.

— Кои са организаторите? Кой плаща за всичко това?

Бийтън презрително изсумтя.

— Организаторите имат много имена. Билдербергската група. Брюкселската група. Звездният съвет. Великолепната дванайсеторка. Ве дванайсет. Те са елитна група частни индустриалци, които управляват тази планета. Дванайсет души. Най-богатите мъже на света, мъже, които притежават правителства, мъже, които съсипват цели икономики, мъже, които правят каквото си искат…

Скофийлд се опули и се отдръпна.

— Такааа… — сухо проточи Найт.

— Дай ми имена — нареди Скофийлд.

— Не им знам имената — отвърна Бийтън. — Това не е моята област. Аз съм специалист по американската армия. Знам само, че Великолепната дванайсеторка съществува и финансира този лов на глави.

— А знаеш ли какво искат да постигнат с организирането на този лов?

— Не. Моята задача беше да измъкна Универсалния изключващ шифър от Уайцман и да го предам Ларкъм. Да се възползвам от лова на глави. Не знам нищо за самия лов, нито за причините, поради които го организира Великолепната дванайсеторка.

— Тогава кой в МИ6 знае?

— Алек Кристи. Той е нашият вътрешен човек. Знае всичко за Великолепната дванайсеторка и предполагам, за този лов на глави. Но проблемът е, че МИ6 вече не знае къде се намира Кристи. Той изчезна преди два дни.

„Кристи.“

Скофийлд си спомни името от списъка:

— Но този Кристи трябва да се е разконспирирал — каза капитанът, — защото Великолепната дванайсеторка също го е включила в списъка.