Ан Райс - Пандора

Беше нощ. Мястото бе закрито и пълно с хора, бе мрачно и хладно заради песъчливия вятър, който духаше откъм долината и тя сведе поглед към онзи, който й принасяха в жертва. Беше мъж със затворени очи и вързани ръце. Не се съпротивляваше.

Тя оголи зъбите си, събралите се богомолци ахнаха, а после хвана мъжа за гърлото и изпи кръвта му. Когато приключи, го остави да падне и вдигна ръце.

— Всичко в мен е пречистено! — извика. Отново започнаха да се сипят пъстри цветчета, а около нас размахваха паунови пера и палмови клони. Последваха оглушителни песнопения, придружени от силно думкане с тъпан, а тя се усмихваше, докато гледаше всичко това от мястото си. Лицето й бе невероятно поруменяло, оживено и човешко, а гримираните й в черно очи оглеждаха богомолците.

Всички започнаха да танцуват. Само тя наблюдаваше, а после бавно отправи взор над главите им, през високите правоъгълни прозорци на това място и се вгледа в блещукащата небесна твърд. Засвириха гайди. Танцът прерасна в лудост.

Лицето й бе помрачено от тайнствена умора, някакво безумие, сякаш душата й бе отлетяла навън към Небето, а после тя тъжно погледна надолу. Изглеждаше безпомощна. Обзе я гняв.

После извика оглушително:

— Мнимият кръвопиец! — Тълпата утихна. — Доведете ми го.

Хората се разделиха на две, за да може това разгневено, дърпащо се божество да бъде изтикано до олтара й.

— Как смееш да ме съдиш! — извика той. Беше от Вавилон, с дълги къдрици, брада и мустаци. Държаха го десет човека.

— Носете го към мястото за изгаряния в планината, на слънце, с най-тежките окови! — извика тя.

Повлякоха го нататък.

Тя отново погледна нагоре. Звездите станаха по-големи и древните съзвездия се виждаха ясно. Ние се носехме под тях.

Едно момче в изящен позлатен стол спореше с хората около себе си. Мъжете бяха стари и почти не се виждаха в мрака. Лампата огряваше лицето на момчето. Застанахме на вратата. Момчето беше слабо, а ръцете и краката му — като клечки.

— Значи твърдите — каза недоверчивото момче, че онези кръвопийци са почитани на хълма!

Разбрах, че е Фараон по свещения кичур коса, който растеше върху голата му глава и по това как му прислужваха околните. Той ужасен погледна нагоре, щом тя приближи. Охраната му избяга.

— Да — каза тя — и ти с нищо не можеш да спреш това!

Тя го повдигна — това малко крехко момче — и разкъса гърлото му като звяр, като остави кръвта да тече от смъртоносната рана.

— Малък владетел — каза. — Малка страна.

Видението свърши.

Студената й бяла кожа се бе затворила под устните ми. Сега я целувах. Вече не пиех.

Усетих как собственото ми тяло се претърколи над ръката й и аз се изплъзнах от прегръдката й.

На бледата светлина профилът й си остана тих и безчувствен както преди. По вкочаненото й лице нямаше ни петънце, ни бръчка. Отпуснах се в ръцете на Мариус. Ръката й зае предишната си скована поза.

Всичко бе ослепително ярко: неподвижните Крал и Кралица и изящните фигури от лазурит в златните мозайки.

Изпитах остра болка — в сърцето, в утробата си, сякаш някой ме бе намушкал с нож.

— Мариус! — извиках.

Той ме взе на ръце и ме изнесе от стаята.

— Не, искам да коленича в краката й — рекох. Болката спираше дъха ми. Положих усилия да не се разпищя. О, светът се бе преродил току-що, а сега тази агония.

Той ме положи във високата трева, като я остави да се смачка под мене. От утробата ми рукна кисел човешки секрет, излизаше дори от устата ми. Видях цветя съвсем близо до мене. Видях приветливите Небеса, ярки като във видението ми. Болката бе неописуема.

Вече знаех защо ме беше изнесъл от Светилището.

Избърсах бузата си. Не можех да понасям тази мръсотия. Болката ме погълна. Напрегнах се отново да разбера какво ми бе разкрила тя, да си припомня думите й, но тази болка ми пречеше твърде много.

— Мариус! — извиках.

Той легна върху мен и ме целуна по бузата.

— Пий от мен — каза, — пий, докато болката утихне. Само тялото ти умира, пий. Пандора, ти си безсмъртна.

— Изпълни ме, вземи ме — казах му. Сложих ръка между краката му.

— Това вече няма значение.

Но органът, който търсех, бе твърд, отдаден навеки на бог Озирис. Студен и твърд, аз го насочих към тялото си. После пих, и пих и когато отново усетих зъбите му върху шията си, когато той започна да извлича от мен новата смес, течаща във вените ми, това бе като приятно кърмене. И аз го познах, обикнах го и мигновено разбрах всичките му тайни, но те бяха без значение.