Ан Райс - Пандора

Взе писалката и започна да пише бързо на перфектен грьцки: „Бях ли така глупав, че да засегна тази достойна дама, която е извънредно образована и търпелива? Дали заради своята прибързаност сам предреших съдбата си?“ Продължи да пише на латински: „Дали Лукреций ни казва истината, когато твърди, че няма нищо страшно в смьртта?“ Помисли малко после отново поде на гръцки. „Верилигий и Хораций наистина ли могат ли могат да се мерят с нашите велики поети? Дали римляните искрено вярват в това, или само се надяват, че е така, като знаят, че техните постижения са ненадминати в други области?“

Прочетох много внимателно всичко това като се усмихвах съвсем добронамерено. Бях се влюбила в него. Погледнах, тънкия му нос, цепнатата му брадичка и зелените очи, ошравени към мен.

— Как се озова тук? — попитах го. — На пазараш роби в Антиохия? Както сам казкаш, произходът ти е грьцки.

Понечи да стане, за да ми отговори. Блъснах го да седне.

— Нищо не мога да ви разкажа за това — отвърна той. — Мога да кажа само, че господарят ми много ме обичаше, че умря в леглото си, заобиколен от своето семейството си. А ето че аз съм тук.

— Защо не те е освободил в завещанието си?

— Направи го, госпожо, остави ми и пари.

— Какво се случи?

— Не мога да ви кажа повече.

— Защо не? Кой те продаде, защо?

— Госпожо — каза той, — моля ви да уважите моята преданост към дома, в който съм служил през целия си живот. Не мога да говоря повече. Ако стана ваш слуга, ще можете да разчитате на същата преданост от моя страна. Домът ви ще бъде мой дом, при това свещен. Каквото и да се случи зад стените му, ще си остане там. Говоря за добродетелите и почтеността на господаря си, защото в това нима нищо нередно. Позволете ми да спра дотук.

Блажен древногръцки морал.

— Пиши още, побързай! — каза търговецът.

— Замълчи — отвърнах. — Той написа достатъчно.

Хубавият роб с кестенява коса, този изкусително красив еднокрак мъж бе пропаднал в дълбока бездна от отчаяние и се взираше в далечния Форум, докато забързани хора пъплеха нагоре-надолу по улицата.

— Какво бих правил като свободен човек? — попита той гледайки ме с равнодушието на пълен самотник. — По цял ден да пита в някоя книжарница срещу мизерна заплата? Да пиша писма за жълти стотинки? Моят господар рискува живота си, за да ме спаси от онзи глиган. Сражавах се за Тиберий в Илирия, където той потуши всички бутове със своите петнадесет легиона. Отсякох главата на един мъж, за да спася господаря си. А какъв съм сега?

Изпитах болка.

— Какъв съм сега? — повтори той въпроса си. — Ако бях сьободен, щях да живея в мълчание и, както си спя в някое мръсно жилище, да разглобят и откраднат крака ми от слонова кост!

Ахнах като забулих устата си с ръка.

Очите му се пълнеха сьс сьлзи, докато ме гледаше, а гласът му стана още по-тих, но съвсем отчетлив:

— О, бих могъл да преподавам философия там някъде под арките, нали, да дърдоря за Диоген и да се преструвам, че ми харесвала нося дрипи, подобно на неговите последователи в наши дни. Какъв цирк е това, виждали ли сте го? През целият си живот не съм виждал толкова философи, колкото в този град. Погледнете ги навръщане. Знаете ли какво е нужно, за да преподаваш философия тук. Трябва да лъжеш. Трябва да засипваш младежите с порой безсмислия думи, да изпадаш в дьлбок размисъл, щом не можеш да отговориш на никой въпрос, да си съчиняваш безмислици и да ги преписваш на старите стоици.

Той замълча и опита да се овладее.

Бях почти разплакана, когато го погледнах.

— Но знаете ли, аз не умея да лъжа — каза той. — И това бе причината за моя провал пред вас, добра жено.

Бях съкрушена, раните ми бавно се отвари. Онази сила, която ме бе извадила от уединението, постепенно чезнеше. Но той несъмнено бе пилял сш те ми.

Отново погледна към Форума.

— Мечтая за почтен господар или господарка. За почтен дом. Може ли един роб да стане почтен само с гледане? Според закона не може. Затова всеки роб призован за свидетел в съдебен процес, трябва да бъде измъчван, защото той няма чест! Но разумът е друго мнение. Аз съм се научил и мога да уча другите на храброст и чест. И всичко написано върху тази табела е вярно. Нямах възможност и време да смекча наперения й стил.

Той сведе глава и пак погледна към Форума, сякаш бе някакъв изгубен свят. Поизправи се в стола, за да си придаде по-храбър вид. Отново се опита да дтане.

— Не, седни — казах.

— Госпожо — продължи той, — ако търсите услугите ми за дом с лоша слава, нека ни кажа… ако става върос да тормозя и насилвам млади момичета като тези, които купихте, и ми заповядате да хваля достойнствата им навън, няма да го направя. За мен то е толкова непочтено, все едно да крада или лъжа. За какво ви трябвам?