Ан Райс - Пандора

Кестенявата му коса беше мръсна и ниско подстригана, а на врата му висеше най-окаяната табел, която някога бях виждала. Беше гьсто изписана на латински с дребни, разкривени букви.

След като отново скрих лнисю си зад мантията, пристъпих много близо до прекрасния му гол грьдел кош, леко развеселена от дръзкия му поглед, и опитах да прочета всичко това.

Оказа се, че той би могъл да преподава всякаква философия, всевъзможни езици, математика, да пее всичко, познава всеки поет, може да иодготви цели угощения, търпелив е с децата, бил е на рсенна служба на Балканите с римския си господар, може да бъде въоръжена охрана, освен това е покорен и добродетелен и е прекарал целия си живот в една къща в Атина.

Прочетох това с известно пренебрежение. Той ме изгледа нагло, когато го забеляза. Най-безцеромони скръсти ръце точно под малкага табела, после се облегна на стената.

Внезапно разбрах защо търговецът, който се навърташе наоколо, не бе накарал гърка да се изправи. Робьт беше с един здран крак. Левият му крак под коляното бе направен от добре оформена слонова кост, с прилежно издълбани стъпало и сандал. Пръстите на крака бяха безупречни. Разбира се, кракът и стъпалото бяха сглобени, но от три сьразмерни части, всяка от които покрита с декоративни елементи. Стъпалото бе изработено отделно, с оформени нокти и съвършено издьлбани каиши на сандала.

Никога не бях виждала подобен изкуствен крайник, такова отаване на изкуството, а не просто жалък опит за подражание на природата.

— Как загуби крака си? — попивах го на гръцки. Никакъв отговор. Посочих крака му. Отново не получих отговор.

Попитах го пак на латински, но той продължаваше да мълчи.

Търговецът вече стоеше на пръсти от нетърпение и кьршеше ръце.

— Госпожо, той може да води документация и да отговаря за всякаква дейност, пише много добре и смята точно.

Хм. Значи нито дума за това, че преподава на деца. Не приличах на съпруга и майка. Не беше уместно да се споменава.

Гъркът се изсмя злобно и погледна встрани. Прошепча тихо на чист латински, че ако дам парите си за него, ги давам за мъртъв човек. Гласът му бе нежен и красив, макар и уморен и изпълнен с презрение. Говореше непринудено и изискано.

Изубих цялото си тьрпение. Заговорих бързо на гръцки.

— Чуй какво ще ти кажа, надут атински идиот! — казах аз, почервеняла от яд заради това, че бях така подценена от един роб и неговия господар. — Ако изобщо можеш да пишеш на гръцки и латински и ако наистина си изучавал Аристотел и Евлид, а между другото си написал името му погрешно, ако си получил образованието си в Атина и си станал свидетел на сражения из Балканите, ако и половината от тази велика епопея отговаря на истината, защо не би пожелал да станеш собственост на най-интелигентната жена, която никога ще срещнеш и която ще се отвесе към теб достойно и с уважение в замяна на твоята преданост? Какво толкова знаеш за Аристотел и Платон, което аз да не знам? Никога през живота си че съм удряла роб. Пренебрегваш единтвената жена, която би възнаградила твоята преданост по начин, за който само можех да мечтаеш. Тази табела е пълна с лъжи, нали?

Робът бе смаян, но не и ядосан. Седна по-близо, за да опита да ме разгледа внимателно без да се набива на очи. Търговецът разярено размаха рьце накара роба да се изпрани, и той го направи, като се извиси с няколко глави над мен. Над протезата от слонова кост краката му бяха здрави и силни.

— Защо не ми кажеш самата истина за това какво можеш да правиш? — казах аз, вече на латински.

Обърнах се към търговеца.

— Донесете ми писалка, за да поправи грешките в имената. Ако този човек, има никакви шансове да стане и учител, то лошия правопис ще ги провали. Прилича по-скоро на глупак, задето ги е написал така.

— Нямах достатъчно място да пиша! — внезапно заяви робьт, шепнейки на перфектен лачински в тнева си. Наведе се към мен, сякаш за да го разбера по-добре. — Погледнете тази малка табела щом сте толкова интелигентна! Осьзнавате ли колко невеж е този тьрговец? Умът му не стига да разбере, че притежава смараг, които взема за зелено стъкълце Това е тъжно. Надрасках тук всякакви общи приказки, които ми дойдоха наум.

Разсмях се. Бял изкусена и развълнувана. Не можех да спра да се смея. Това бе твърде забавно! Търговецът на роби се озадачи. Дали да набие роба и да намали цената му? Или да ни остави да се разберем помежду си.

— Какво ми оставаше да направя — продължи да шепне поверително той, само че този път на гръцки, — да крещя на всички минувачи; „Тук седи велик учител и философ!“? — Успокои се малко, вече бе излял гнева си. — Имената на прадедите ми са изсечели върху Акропола в Атина.