Той ми подаде чашата.
— Покорно благодаря.
— Значи в града всичко е постарому.
— О, да, какво би накарало това прочуто тържище да замре? — заяви той. — Търговията продължава както винаги. Верните на Германик войници поддържат мира в очакване на справедливост. Те няма да позволят на онзи убиец Пизон да се вьрне, а Сентий застана начело на всички, който са служили на Германик. Градът е доволен. Поддьржат огъня в чест на Германик. Ако има война, няма да се води тук. Не се тревожете.
— Благодаря, ти ми помогна много.
Взех чашата, заключих портата, затворих вратата и се залових за работа.
Хапнах малко хляб, за да се подсили и докато произнасях на глас мъдростите на Лукреций разгледах обстойно къщата. От дясната страна на вътрешния двор имате голяма луксозна баня. Беше много добре осветена. От раковините на нимфите в измазанага с хоросан миква постоянно течеше вода, която беше приятна. Нямаше нужда да паля огьн, за да я стопля.
Дрехите ми бяха в спалнята.
Както знаеш, римското облекло бе семпло и се състоеше само от дълги рокли или туники, от които обличахме по две или три. Върху тях намятахме друга туника, наречена стола, и накрая идваше ред на пала — мантия, която стигаше до глезените и се връзваше под гърдите.
Избрах три от най-хубавите туники от ефирна коприна, а отгоре поставих прекрасна червена пала, която ме покривате цялата.
През целия ми живот не ми се беше налагало сама ди обувам сандалите си. Това начинание ме раздрали и изнерви почти до истерия!
Всичките ми тоалетни принадлежности бяха наредени върху маси с полирани до бляськ огледала. Каква бъркотия!
Седнах в един многото позлатени столове, закрих бляскавото огледало и опитах да справя с гримовете, както го правеха робите ми.
Успях да потъмня веждите си, по ужасът от изрисуваните очи на египтянините ми попречи да продължа. Начервих устните си, спожих малко бяла пудри на лицето си, но спрях дотам. Не се осмелих да напудря и ръцете си, както биха го направили и вместо мен в Рим.
Не зная как съм изглеждала. Сега трябваше да сплета ужасната си коса, и се справих: прикрепих плитките на тила си в голям кок. Фибите, които използвах, щяха да стигнат за двайсет жени. След като пригладих немирните кьдрици към челото си и бузите си, се погледнах а огледалото. Реших, че приличам на скромна, миловидна римлянка с разделена см пътя кестенява коса, почернени вежди и червени като роза устни.
Най-много неприятности имах с обличането. Опитах да съчетая различните части по дължина Помъчих се да задържа изправени копринена стола, за да я закопчая здраво под гърдите си. Оказа се трудно, заради всичките тези гьнки и дрипли. Винаги ми бяха помагали моите робини. Накрая, облечена с две туники и красива дълга червена стола, грабнах една копринена пала. Тя бе много голяма и украсена със златни ресни.
Сложих пръстени и гривни. Но вьзнамерявах да скрия с мантията колкото се може повече от тях. Спомня си как приживе баща ми всеки ден се проклинаше, задето трябва да носи тога — официалната връхна дреха на римските благородници. Е само проститутките носеха тоги. Поне не се налагаше да правя и това.
Поех направо към пазарите за роби.
Яков беше прав за местното населешге. Градът бе пьлен с мъже и жени от всякакви националности. Много от жените се движеха по двойки, хванати под ръка.
Свободните гръцки мантии бяха съвеем приемливи тук, както и екзотичните дълги финикийски и вавилонски одежди. Носеха ги и мъже, и жени. Повечето мъже бяха дьлгокоси и с гъсти бради. Туниките на някои от жените не бяха по-дьлги от мъжките. Имаше и такива, който ходеха напълно забулени, така че само очи с им се виждаха, докато се движеха сьс слугите и охраната си.
Улиците бяха по-чисти от тези в Рим, тьй като отходните води се оттичаха в по-широки тръби и центъра и по-бързо достигаха крайната си цел.
Дълго преди да стигна до Форума, или централния площад, минах покрай три врати, пред които куртизанки саркастично се пазаряха за цената с богати млади гърци и римляни.
Докато минавах, една от тях кача на красив млад мъж:
— Искаш ме в леглото? Мечтай си! Казах, ти, че можеш да имаш всяко от момичетата. Ако искаш мен върви си у дома и продай всичко, което имаш!
Пред винарите стояха брадати римляни с дълги тоги, които отвръщаха на свенливия ми поглед с почтително кимване.
Молех се някой от тях да не ме познае. Във всеки случай това бе малко вероятно, а и бяхме толкова далеч от Рим, където дълго време бях живяла в дома на баща си. Благодарение на него имах щастието да си отдъхна от банкети и вечери, дори и от някои официални събирания.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу