Ан Райс - Пандора

— На младини баща ти бе мой колега — каза той на латински. После ме сграбчи за ръцете. — Обядвал съм в дома ви, когато ти беше още бебе. В сън те да пълзиш на четири крака.

— Колко мило — побързах да отговоря.

— С баща ти учихме заедно в Атина, спяхме един покрив.

Жените стояха сковани от ужас, с ръце на устата.

— Двамата с баща ги се сражавахме с Тиберин по време на първата му кампания. Бихме се срещу ужасни варвари.

— Много храбро — отвърнах.

Черното ми наметало падна и изложи на показ моята дълга несресана буйна коса и скромната ми рокля.

Никой не обърна внимание.

— Германик се е хранил в този дом, защото баща му е говорил за мен.

— Боже мой, разбирам — казах аз.

Една от жените ми направи знак да се кача в носилката. Но къде беше Яков? Старецът не ме оставя да си тръгна.

— Не измених на баща ти и Август, когато до нас достигна весла за разгрома на войската ни при Тевтобурпжата гора, където бяха заклали генерал Вар и хората му. Синовете ми се сражаваха с братята ти в легионите на Германик, когато той даде урок на онея племена от Севера. О, Боже!

— Да, това наистина е чудесно — отвърнах печално.

— Върнете се в носилката и изчезвайте оттук — каза една от жените.

Старецът ме сграбчи.

— Бихме се срещу онзи безумен, крал Арминий! — той. — Можехме да победим! Брат ти Антоний не искаше да се откажем и да се оттеглим, нали?

— Аз… не…

— Отведете я оттук! — извика един млад патриций, също плачеше. Той се приближи и ме избута носилката.

— Махни се, идиот такъв! — казах аз и го зашлевих.

През цялото това време Яков бе разговарял с робите, за да разбера какво е станало.

Той застана до мен, докато сивокоият мъж ридаеше и ме целувате по бузите.

Яков се намеси и ме поведе към носилката.

— Току-що са убили Германчк — прошепна тихо в ухото ми. — Всички негови поддръжници са убедени, че имперагор Тиберий е платил на Пизон за това. Извършено е с отрова. Из целия град се говори за това.

— Тиберий, безумец такъв! — прошепнах, въртейки очи. — Поредната ти страхлива постъпка!

Отпуснах се пазад в тъмнината. Повдигала носилката.

Яков продължи:

— Разбира се, Гней Калпурний Пизот има сьюзници тук. Всеки се сражаиа срещу останалите. Уреждат се сметки. Подклаждат скандали. Тона гръмко семейство е пътувало с Германик до Египет и ги смятат за бунтовници. Тръгваме!

— Сбогам, приятелю — извиках на стария грък, докато ме отнасяха от къщата. Но се съмнявам, че ме бечул. Той бе паднал на колене и проклинаше Тиберий. Крещете, че ще се самоубие и молеше да му дадат кинжала.

Отново бяхме навън и забързахме по улицата.

Лежах наклонена в носилката и мрачно размишлявах в тъмнината. Германик бе мъртъв. Отровен от Тиберий.

Знаех, че неотдавнашното пътуване на Германик в Египет много бе разгневило Тиберий, Египет не беше като останалите римски провинции. Рим бе силно зависим отг неговото гърно и сенаторите не може да ходят там. Но Германик бе отишъл „просто да огледа древните останки“, както разправяха приятелите му из римските улици.

„Това е само предлог! — мислеех си с отчаяние. — Къде е съдебният процес? Присъдата? Само отрова!“

Моите носачи тичаха. Хората около нас крещяха и ридаеха.

— Германик. Германик! Върнете ни нашия красив Германик! Антиохия бе обезумяла.

Накрая се озовахме на малка тясна уличка, не много по-голяма алея — сещаш се от кой тип, тъй като сред руините на Помпей м Италия откриха цяла мрежа такива. Усещате се миризмата на мъжка урина, събирана в кани по ьглите. От високите комини носеше ароматът на готвено. Носачите тичаха и се препъваха в неравния калдъръм.

Внезапно всички политнахме на една страна, когато една колесница ни блъсна и това тясно пространство, където колелата й безпогрешно бяха попаднали в коловозите между камъните, предназначени за тях.

Главата ми се удари в стената. Бях ядосана и уплашенаа. Но Якоб ми каза:

— Лидия, ние сме с теб.

Покрих цялото си тяло с наметалото и само с едно око можех да виждам светлината между завесите от двете ми страни. Държах ръката си върху кинжала.

Свалиха носилка на земята. Намирахме се на прохладно закрито място. Чух гласа на Давид, бащата на Яков, който спореше с някого. Не знаех юдейски. Дори не бях сигурна, че говори на юдейски.

Накрая Яков заговори на гръцки и разбрах, че те всъщност купуват подходящо жилище за мен, й се продаваше с цялото прекрасно обзавеждане, включително и много хубави мебели, оставени неотдавна от богата вдовица, живяла там сама. Но, уви, робите бяха продадени. Нямаше роби. Ставаше дума за бърза продажба с плащане в брой.