Ан Райс - Пандора

Опиянение? Замаяност? Биволска кръв? Последователност? Е, всичко се свеждаше до едно и също нещо. Знай! Тълкувай поезията, както желаеш, А фалосът на Озирис живее завинаги в Нил, и водите на реката оплождат Майка Египет навеки, смъртта ражда живот с благословията на Майка Изида. Просто един конкретен план и някаква последователна форма на размисъл.

Корабът плаваше пататьк.

Продължих да крея в тези мъки още осем дни, като често лежах будна в тъмното и спях само през дена, за да избегна сънищата.

Внезапно, в една ранна утрин Яков почука на вратата ми.

Бяхме преполовили Оронт на път за града.

От Антиохия ни деляха двайсет мили. Нагласих косата си по пай-добрия начин, на който бях способна (никога не го бях правила без помощта на робиня), сьбрах я в кок на тила, после покрих римските си одежди с голямо черно наметало и се приготвих да сляза от кораба — жена от Изтока, с покрито лице, пазена от евреи.

Когато градът се появи пред нас — и необятното пристанище ни посрещна, а после ни обгради със своите мачти, врява, аромати и викове, аз изтичах на палубата и погледнах кьм този град. Той бе прекрасен.

— Видя ли? — каза Яков.

След като ме взеха от кораба с носилка видях как набързо ме преведоха през огромни крайбрежни пазари, а после към голям открит площад, пълен с хора. Навсякъде виждах, храмове, портици, книжарници дори високите стени на един амфитеатър — всичко, което бих могла да открия в Рим. Не, това не беше малко градче.

Младите мъже се тълпяха пред бръснарниците, готови да се сдобият със задължителната бръсната глава и неизбежните изящни лимби по челото — модната тогава прическа, наложена от Тиберий. Навсякъде имаше винарни. Пазарите за роби бяха препълнени. Зърнах входовете към занаятчийските улици — на производителите на шатри и на златарите.

И там, в целия си блясък, в самия център на Антиохия, се извисяваше Храмът на Изида!

Моята богиня Изида, чиито многобройни необезпокоявани влизаха и излизаха от нейния храм. На вратата стояха няколко сьвсем порядъчни жреци в ленени одежди. Мястото гъмжеше от хора.

Помислих си, че мога да избягам там от всеки съпруг.

Постепенно осъзнах, че на Форума — центъра — на града, е настанала голяма суматоха. Чух как Яков нарежда на мъжете бързо да напуснат широката търговска улица, и да свият в задните улички. Моите носачи тичаха. Яков спусна пердетата, за да не мога да виждам какво става вън.

Чувах как новината се разпространява с викове на латински, гръцки и халдейскн „Убийство, убийство. Отрова, предателство.“

Надникнах през пердето.

Хората плачеха и проклинаха римлянина Гней Калпурний Пизон и неговата съпруга Плацина. Защо ли? Не харесвах особено нито един от двамата, но значеше всичко това?

Яков отново подвикна на носачите да побързат. Нахлухме пред портите, а оттам във вестибюла една голяма къща, чиято конструкция и фасада не различаваха от тези на римския ми дом, освен с по-малките си размер. Видях същата изисканост, далечната колонада и групи ридаещи роби.

Бързо свалиха носилката на земята и аз слязох от нея, силно обезпокоена, че не ме оставиха при вратата, за да измия краката си, както бе редно. А и цялата ми коса се бе разпуснала в дълги къдрици.

Но никой не ми обърна внимание. Не спирах да се оглеждам, удивена от ориенталските завеси и пискюли, окачени над вратите, както и от затворените в клетки птици, които огласяха цялата кьща иззад малкити си килии. Целият под бе покрит с тъкани килими, катрупани един върху друг.

Две дами, които явно живееха там, се приближиха към мен.

— Какво е станало? — попитах.

Те бяха облечени в стила на богатите жени в отрупани с гривни и с рокли, обточени със злато.

— Умолявам ви — каза една от жените, — за добро е, вървете си! Върнете се в носилката!

Опитаха да ме избутат в закритата със завеси носилка. Аз не исках да вляза. Бях разярена.

— Не зная къде се намирам — казах. — И не знам кои сте! А сега спрете да ме блъскате!

Господарят на дома, или поне така ми се стори, се втурна към мен, а по бузите му се стичаха сълзи. Косата му несресана сива коса бе в безпорядък — сякаш я бе скубал от мъка. Дългата му туника бе разкъсана. Цялото му лице бе изпоцалано! Човекът бе стар и гьрбен, с голяма глава и увиснала сбръчкана кожа.