Ан Райс - Пандора

— Ще намериш открити пространства, аркади, храмове — всичко, от което се нуждаеш, и такива пазара, че няма да повярваш. Навсякъде има римляни. Моля се на Всевишния някой от твоите среди да не те познае! Това е една опасност, която баща ти не е имал време да предвиди.

Аз я отхвърлих.

— А дали сега има учители и пазари на книги?

— От всички части на света. Ще намериш книги, които никой не може да прочете. И всички говорят гръцски. Трябва да отидеш в провинцията, за да попаднеш на някой беден селянин, който не разбира гръцки. Латинският вече се смята за езика на простолюдието.

— Философите никога не спират, говорят ча Платон и Питагор — имена, почти непознати за мен, говорят за халдейска магия от Вавилон. Разбира се, има храмове на всевъзможни богове.

Той продължи, отдавайки се на размишления, докато говореше:

— Евреите ли? Моето лично мнение е, че са прекалено земни — искат да се движат заедно с гърците, облечени в къси туники и да ходят в обществените бани. Твьрде много се интересуват от гръцка философия. Тя завлалява всичко, цялата тази някогашна гръцка мисъл. Това не е за добро. Гръцкият град е цял съблазнителен свят.

Той вдигна поглед. Баща му ни гледаше отгоре, а ние бяхме твърде близо един до друг на тази маса на палубата.

Набързо ме затрупа с още информация:

Германик Юлий Цезар, наследник на императорския престол, официално осиновен син иа Тибернй, бил удостоен с Imperum Maus в Антиохия. Това ще рече, че контролирал цялата територия. А Гней Калпурний Пизон бил губернатор на Сирия.

Уверих го, че те не значат нищо за мен или консервативното ми семейство, нито пък за старата ми тиха къща на Палатинския хълм, сгушена сред толкова много други екстравагантни нови имения.

— Всичко е по римски маниер — възмути се Яков. — Ще видиш. А и ти си дошла с пари! И, прости ми, но си все още красива за вьзрастта, си кожата ти е свежа, походката ти е като момиче.

Въздъхнах и благодарих иа Яков. Трябваше вече да си тръгва, ако искахме баща му да не ни се скара. Гледах вечно бушуващите сини вълни. Тайно бях благодарна, че семейството ми се бе оттеглило от тържествата и банкетите в императорския дворец, но после се обвиних за тази си благодарност, като знаех, че уединението ни вероятно бе сложило началото на нашия упадък.

Бях виждала Германик по време на триумфални му шествия из Рим — великолепен млад мъж, каъвто е бил и Александър, и знаех от баща си и братята си, че Тиберий, поради страха от популярността на законния си наследник, го бе отпратил на изток, за да отдели от римските тълпи.

Губернаторът Пизон? Никога не го бях виждала. Според слуховете бе изпратен на изток, за да тормози Германик. О, какво разхищение на талант и мисъл.

Яков се върна при мен.

— Е, ти ще влезеш безименна и непозната в този огромен град — каза той. — А твоите покровители са с висок сан и са любимци на Германик. Той е млад и внася живот и радостна атмосфера в града.

— А Пизон? — попитах.

— Всички го мразят. Особено войниците, а ти знаеш какво значи това в една римска провинция.

Човек може да гледа бушуващото вълнисто море от парапета на палубата вечно, или поне много дълг време.

Онази нощ ми се присъни вторият кървав сън. Имаше поразителна прилика с първия. Бях жадна за кръв. А по петите ме следваха врагове, които знаеха, че съм демон и трябва да бъда унищожена. Тичах. Собственият ми род ме бе изоставил и ме бе захвърлил беззащитна пред хорските суеверия. После видях пустинята и разбрах, че ще умра. Събудих се, седнах в леглото и нададох вик, но бързо закрих уста с ръка да не ме чуе някой.

Това, което не ми даваше мира, бе жаждата кръв. Докато бях будна, не бих допуснала подобно нещо, но и онези сънища се превръщах в чудовище наричано от римляните Ламя. Поне така ми се стуваше. Кръвта бе сладка, кръвта бе всичко. Дали, древният грък Питагор бе прав? Дали душите преминават от едно тяло в друго? Но тогава душата ми е принаджала на чудовище в онзи минал живот.

Понякога през деня притварях очи и се озовавах опасна близост до сьня, сякаш бе капан в ума ми, очакваща погьлне съзнанието ми. Ала нощем бесовете ме връхлитаха най-неудържимо. „Служила си ми и преди!“ Какво ли значете това? „Ела при мен.“

Жажда за кръв. Затварях очи, свита на кълбо в леглото, и се молех. „Майко Изида, прочисти съзнанието ми от безумното желание за кръв.“

Тогава реших ла прибягна до обикновените, чисто плътски удоволствия. Да вкарам Яков в леглото си! Не се получи. Нямах представа, че евреите са били и винаги ще бьдат мьже, които най-трудно се подлагат на съблазън!