Ан Райс - Пандора

Смирено благодарих на своите еврейски покровители за тяхната съобразителност, за това, че укрили самоличността ми дори от младия Марсел — другият човек, когото бяха спасили от главорезите на императора, и помолих да отговорят честно на някои въпроси по повод моите братя.

— Всичко станало изневиделица — каза Яков. — Делаторите, тези шпиони от императорската гвардия са толкова ловки. А баща ти имаше толкова много сннове. Единствено робите на най-големия ти брат прескочили оградата по нареждане на господаря сй и изтичали да предупредят баща ти.

Антоний. Надявам се да си пролял кръвта им, че си се бил до последен дъх. И моята племенница, малката ми племенница Флора, дали е избягала от тях с писъци, или са го направили милостиво? Императорската гвардия да прояви милост! Беше глупаво дори да си го помисли човек.

Не казах нищо на глас. Само въздъхнах.

В крайна сметка, щом ме погледнеха, тези двама еврейски търговци виждаха тяло и лице на жена. Беше естествено моите покровители да мислят, че вътре в мен се крие жена. Това несъответсвие между външния вид и вътрешното ми настроение ме бе тревожило през целия ми живот. Защо трябваше да тревожа и Яков и Дейвид? Но да се върнем към Антиохия.

Само че аз не възнамерявах да живея в някакво старомодно гръцко семейство, ако все още имате такива в гръцкия град Антиохия. Семейство, в което жените живееха отделени от мъжете и по цял ден преда вълна, без да излизат и да участвам по какъвто и да е начин в заобикалящия ги живот. Бавачките ми ме бяха научили на всички добродетелни женски занаяти и наистина можех да правя всякакви неща с прежда, конци или стан, както и всяка друга жена, но добре знаех какви са били „старите методи“, и смътно си спомнях майката на баща ми, починала когато бях много малка. Тя бе благочестива римска матрона, която непрекъснатоо предеше вълна. Затова в епитафията и бяха написали, то всъщност и в тази на моята майка, следното: „Тя поддържаше домакинството и предеше вълна.“

По същия начин бяха споменали и майка ми! Със същите безлични думи.

Е, на моята нямаше да пише същото. (Колко смешно ми стана като се замисля сега, стотици години по-късно, че всъщност нямам епитафия!)

Онова, което не осъзнавах, в пълното си униние бе, че Римският свят е необятен и източната му част коренно се различава от варварските земи на Север, където се бяха сражавали братята ми.

Цяла Мала Азия, накъдето плавахме, бе завладянна от Александър Македонски преди стотици години. Както знаете, Александър е бил ученик на Аристотел. Той е искал да разпространи гръцката култура навсякъде. А в Мала Азия гръцките идеи и маниера попаднали не просто в провинциални градчета сред земеделци, а се изправили срещу древни култури, като тази на Сирийската империя, които желаели да възприемат новите идеи, изящността и красотата на Гръцкото просвещение, и да приведат в унсон с тях своята вековна литература, религии, начин на живот и облекло.

Антиохия бил построен от един генерал на Александър Велики, който искал да конкурира красотата на други елински градове с нови прекрасни административни сгради и библиотеки с книги на гръцски език и училища, където преподавали гръцка философия. Въвели елинска форма на управление — доста напредничава в сравнение с древния източен деспотизъм, и все пак под повърхността на всичко това прозираха знанията и обичаите, а може би и мъдростта на загадъчния Изток.

Римляните покорили Антиохия скоро след това, защото той бо огромен тьрговски център. Беше уникален по този начин, както Яков ми го описа, рисувайки груба скица с павлажнен прьст върху дървената маса. Антиохия бе пристанище на величественото Средиземноморие, защото се намираше само на двайсет мили нагоре по течението на река Оронт.

Но от източната страна градът бе отворен към пустинята: всички стари маршрути на керваните водеха към Антиохия, търговците на камили, които носеха чудни стоки от приказни страни — за които днес знаем, че са били Индия и Китай — коприна, килими и бижута, които никога не стигаха до римските пазари.

Безброй други тьрговци идваха и заминаваха от града. Удобни пътища го свързваха на изток с река Ефрат и Партиянската империя отвъд нея, на юг човек можеше да стигне до Дамаск и Юдея, а на север, разбира се, разположени всички градове, основани от Александьр, които процъфтяваха под Римска власт.

Римските войници обожаваха това място. Животът там бе лек и интересен. А Антиохия обичаше римляните, защото те охраняваха търговските маршрути и керваните и поддържаха мира в пристанището.