Джонатан Раб - Ръкописът Q

Освен това разбра защо манихеите така силно се мъчеха да турят ръка върху списъка, особено сега. Каквато и лудост смятаха да предизвикат, тя не би означавала нищо, без да може по някакъв начин да се оправдае появата на единната им църква; нещо, което да покаже, че старата е била лъжовна и фалшива от самото начало. Единственият отговор за един полудял свят? Римейк на църквата. Да се прегърне единението чрез ново отношение към вярата. Несъмнено по-голямата част от свитъка щеше да остане „скрита“ или „загубена“. Щяха да запазят само необходимото. Да използват Иисус, за да подсигурят Мани. Разделът за Възкресението щеше да изчезне.

На манихеите много подхождаше да объркват посланията в името на гносиса.

Вратата на вагона внезапно се отвори и Пиърс за първи път от часове вдигна глава от пергамента. Минаваше друг паспортен контрольор. Италианската граница. Той погледна през прозореца. Слънцето вече се издигаше над хълмовете в далечината. Часовникът показваше 6:15. Толкова бе погълнат от „Q“, че изобщо не бе забелязал изгрева. Неочаквано почувства страшна жажда.

— Кога ще бъдем в Триест? — попита той, докато мъжът взимаше документите му.

— След четирийсет минути. — Служителят понечи да удари печат върху паспорта на Пиърс, но спря. — Вие сте от Ватикана?

Пиърс не беше сигурен какво да отговори.

— Току-що съобщиха, че са преброили мъртвите, отче. Оцелели са осем кардинали. — Той се прекръсти. — Онези типове са животни. — Още един бърз поглед към документа.

Пиърс също се прекръсти и каза:

— Трябва да се научим да прощаваме.

— Да, отче. — Той му подаде документите и докато затваряше вратата, каза:

— Така казват.

Гарата беше пълна с ранобудни пътници. Сега, отново в Италия, Пиърс знаеше, че може да се качи на самолет — нямаше компютърна мрежа, която да проверява паспорта му, нямаше хора от Сигурността. Дори манихеите да можеха да прегледат всички списъци на пътуващите, той щеше да е в Рим час след отлитането — твърде кратко време, за да могат да направят нещо.

Само в случай обаче, че решеше да надуе тръбата за атака. Загадката бе решена. Беше време някой друг да използва това и да сложи край на тази лудост.

Той спря пред най-близката вестникарска будка, взе един вестник и погледна раздела за частни съобщения — телефонния номер на неговите „приятели в Рим… денонощно“. Фактът, че Салко бе прекъснал разговора с тях, бе достатъчна причина, за да им звънне.

Разгледа страницата. Беше пълна с истории за травестити, разпространяващи се като горски пожар из цяла Европа, статия за Ватиканската банка и сирийското проникване там. „Каква подходяща дума“, помисли си той.

Но обявата в каре я нямаше.

Прелисти още няколко страници. Продавачът се дразнеше все повече и повече.

— Или купувайте, или се дръпнете — каза той накрая.

— Имате ли някой от вчера? — попита Пиърс.

— От вчера ли? Кой купува вчерашни вестници?

— Вчерашен вестник имате ли? — настоя той.

Раздразнението на продавача нарастваше.

— Имам днешни. Ако искате нещо друго, опитайте извън гарата. Вижте в магазинчето за цигари.

След пет минути Пиърс влезе в едно малко магазинче за цигари. По стените бяха натрупани вестници от цял свят. Последният екземпляр от вестник „Хелсинки саномат“, от Финландия, беше отпреди два дни. Той го смъкна от лавицата и незабавно забеляза карето в долния ъгъл на дясната страница.

Където и да си в Атон,

имаш приятели, отче. В Рим.

Денонощно: 39 69884728

Записа номера на дланта си, купи си телефонна карта и излезе. След половин минута беше в една будка и набираше.

В телефона прозвуча глас, записан на магнетофон.

— Съжаляваме, номерът, който набирате, вече не работи. Моля, проверете в указателя и опитайте отново… Съжаляваме…

Той бавно затвори.

Защо бяха откачили линията? По принцип възможностите му бяха ограничени — имаше голяма вероятност манихеите да проследят номера, да открият кой стои на другия край и да го елиминират. След като Салко бе прекъснал линията, този канал бе прекъснат.

Полетът със самолет вече не изглеждаше толкова разумно решение. Какво можеше да направи без „приятелите в Рим“? Да иде във Ватикана и да им каже, че папата е манихей, но да не се тревожат — свитъкът ще реши всичко? Или по-добре да даде „Ходопория“ на фон Нойрат и да му обясни, че не е това, което той се е надявал да бъде? Добре беше да опита, но по-хубаво следващия път. Сега, моля, кажете на всеослушание, че ислямът не е нашият враг, така че всички да можем да се приберем спокойно по домовете си.