Йордан Радичков - Горещо пладне

Но момчето нито се беше изплашило, нито беше избягало.

Когато останаха двамата, то започна да потичва по пясъка на брега голо и мокро и все се ослушваше към бумтенето на вършачката от Харитоновите чифлици.

— Не бой се! — викаше момчето на другото под моста. — Ей сега ще дойдат от хармана. Само се дръж!

Зъбите му тракаха от студ.

— Ще се удавя — стенеше другото.

— Дръж се! — викаше момчето от брега и продължаваше да потичва като полско мишле, хванато в капан. — Ще дойдат хора. Истина ти казвам.

Но макар и да окуражаваше другото, то почувствува спазми в гърлото си и почна да плаче, без да издава глас. Триеше сълзите си с мокри ръце и както се суетеше по брега, изведнъж чу далечно пищене на локомотив. То се спря, сбърчило челце, заоглежда дрехите, оставени на купчинки до брега, видя пръчката с нанизаните през хрилете риби. В купчинката на дрехите аленееше фланелката му. Момчето я завърза бързо за пръчката с рибите и както бе голо, се спусна към железопътната линия.

— Чакай! — чуваше то подире си вика на другото момче. — Ще се удавя!

Но то не спря, а продължи да тича към железопътната линия, стигна трасето, изкачи се босо между релсите и пак почна да тича, мъчейки се да стъпва върху траверсите, защото острият чакъл режеше петите му. Тичаше и държеше пред себе си червената фланелка, завързана за пръчката. Видя в далечината дим, той наедряваше бързо, между дърветата се показа локомотивът, но момчето не слезе от линията, а продължи да тича. Сетне забави крачките си, спря се, заразмахва наляво и надясно своето червено знаме, а локомотивът едрееше и релсите кънтяха силно в ушите му. То отскочи от трасето и продължи да люлее фланелката наляво и надясно и чу остър писък в ушите си: „Тит-тит-тит“. Бяха го забелязали от локомотива. Нещо почна да стърже, въздухът се разтърси, локомотивът хвърли пара върху момчето и продължавайки да скърца протяжно със спирачките си и да свисти, спря при него и го облъхна с горещината на тялото си.

Една омаслена куртка се показа на прозореца.

— Какво има, момче? — попита куртката.

— Защо спря влакът? — почнаха да се питат пътниците от вагоните и да надничат навън, а някои вече бяха успели да разтворят вратите.

Момчето изведнъж съзна своята голота и се прикри с фланелката.

— Едно момче е спряло влака — обади се някой. — Продава риба.

От вагоните почнаха да се смеят, като гледаха пръчката с вързаната за нея фланелка и няколко нанизани рибки, изсъхнали от слънцето.

— Дави се! — каза момчето. — Под моста!

— Кой се дави? — попита машинистът.

— Едно дете, под моста се дави! — каза момчето.

— Дете се давело в реката — предадоха по вагоните.

— Дете ли, къде е то?

— В реката!

— Къде е реката?

— Сигурно това там, водните ели дето се виждат. Машинистът вече слизаше по стълбичката.

— Хайде бързо — каза той. — Защо стоим!

— Бързо! Бързо! — завикаха от вагоните.

— Дете се давело! В реката!

Първите вече тичаха към моста и момчето тичаше с тях, с фланелката и рибите, а едни жени си говореха от два съседни прозореца, че децата не бива да се оставят без надзор.

Половината влак вече наваляше към реката. И един по един пътниците взеха да се нижат през ливадите, през техните дебели и дъхави откоси, все към реката, при еловите дървета.

Когато първите пристигнаха при моста, те видяха селяните от хармана и момчето, легнало на повърхността на водата. Селяните от хармана носеха големи камъни, за да ги натрупат върху дъното, та да може момчето да стъпи върху тях. Един мъж го крепеше на ръце във водата, а другите мъкнеха големите камъни и ги трупаха под краката.

Пътниците от влака също почнаха да носят камъни, някои навлязоха във водата, разпитваха как е станала цялата тази работа и успокояваха, че ей сега ще се нареди всичко, ще измъкнат ръката на момчето и няма нищо страшно, нали детето е живо. Но щом другите им обясниха, че ръката е хваната като в клопка в това каменно гнездо и че отгоре тежат основите и целият мост, то пътниците почнаха веднага да коментират какво трябва да се направи, за да се измъкне ръката. Беше невъзможно да се разместят каменните блокове и железопътните пояси или пък да се повдигне целият мост.

И така, повече от петстотин човека, пасажери от цял един влак, стояха струпани под моста, върху моста и от двете страни на реката, без да могат да направят нещо, за да извадят момчето от водата. То стоеше посиняло, до гуша във водата и гледаше изплашено тази огромна тълпа, задръстила бреговете и моста.