Йордан Радичков - Горещо пладне

Хеликоптерът се завъртя, слезе ниско от едната страна на моста, тръгна над водата и летецът, определяйки, че брегът не е наклонен повече от четиридесет градуса, почна да се спуска. Воден стълб се вдигна към машината, тя се измести, сякаш се боеше да не намокри коремчето си, и колелетата потънаха меко в пясъка.

Генералът, потен от гняв, скочи от кабината.

Група офицери затичаха към него, оправяйки тичешком якетата си. Генералът застана ребром към тях — правеше това винаги, когато се ядоса.

Но щом се обърна ребром, видя под моста хора, запретнали панталони, да газят, а и свои войници, както си бяха с ботушите — газеха и говореха нещо или пък викаха. Това привлече вниманието му и генералът, като стъпваше по омекналия пясък, направи няколко крачки към моста.

В този момент видя във водата една детска глава. Това бе детска глава, стригана с ножица, руса. Главата също гледаше генерала с изплашените си очи, завъртя се наляво, после надясно, примигна и пак устреми в него очите си.

Кръгът около това дете се бе разтворил, защото всички очакваха, че генералът ще отиде при него. Главнокомандуващият тръгна нервно към моста, питайки:

— Защо това дете седи във водата?

Подире му и малко встрани крачеха офицерите от танковата колона, които бяха спрели форсирането на реката. Виждаха се танкове, спрели до реката, имаше някои едва измъкнали задниците си от другата страна, оставили мокри следи след себе си, като че бяха огромни водни животни, излезли от водата да се попекат на слънце.

— Не отсам, а отсам! — викаше някой. Детето гледаше генерала с изплашените си очи. Генералът гледаше детето със строгостта на един генерал, чиято армия е спряна. Детето се опита да се усмихне и разтегли посинелите си устни. Усмивката изглеждаше малко изкривена. Генералът също се опита да се усмихне, но и неговата усмивка изглеждаше изкривена върху умореното му лице.

— Но защо седи във водата? — попита генералът, изпълнен със смътно предчувствие.

И тогава всички — и военни, и цивилни, двата бряга на Черказката река, мостът, перилата по моста, — всички, които се бяха струпали тук, почнаха да обясняват изведнъж на генерала защо това дете стои във водата. Повече от петстотин гърла се надбягваха и обясняваха и повярвайте ми, тези човешки гласове, кънтяха като трясъка на машината, когато генералът летеше с нея. Един господ не може да разбере нищо от обясненията на петстотин човека, а камо ли генералът! Те всички се надвикваха, защото всеки смяташе, че той най-добре ще обясни каква е работата, а тъкмо заради това генералът не можеше да разбере каква е работата.

А ето каква беше работата:

Същия ден три деца от село Черказки пасяха биволи край реката. Наблизо бумтеше вършачка и децата ходиха при нея, за да погледат. Тя бе от другата страна, зад върбите, в двора на някогашните Харитонови чифлици. Тези чифлици сега бяха собственост на обединеното стопанство и през лятото Черказки и още едно съседно село, съставно на обединението, правеха харман на чифлиците, за да не превозват снопите далеч.

Вършачката също бе национализирана, марка „Николай Фехер“, но селяните и викаха „феферка“ и знаеха, че прави хубава, ситна конска слама. Работеха само неколцина мъже и четири или пет жени отзад, в сламата, Един чифт волове изтегляше натрупаните копи с дълги въжета, които преминаваха през голямата копа чак от другия край. Този начин на работа спестяваше много труд, а и по-малко хора участвуваха в пластенето на сламата, която растеше като египетска пирамида на хармана, а вършачката не спираше бумтенето.

Беше усилен сезон, хората от сутрин до вечер не подгъваха крак да седнат, затуй, когато децата отидоха да се пързалят в сламата (а пък тя беше гладка, суха, същинско злато, полирана и само да допреш задничето си до нея, почваш да се хлъзгаш, докато тупнеш на земята, а отгоре ти се изсипва огромен пласт и те задушава с дъха си на жито и на плява), та когато децата отидоха да се пързалят в сламата, мъжете им се скараха и те, гледайки недоволно вилите им, се върнаха при вършачката, играха малко на храброст, като притичваха под плющящата трансмисия, но и оттам ги изгониха. („Ще падне каишът да ви отреже главите!“) И те се върнаха пак при реката.

Биволите се бяха наспали и сега гледаха водата, колебаейки се дали да влязат вече да си направят своята баня. Мухите, напечени от жегата, почнаха да хапят и биволите решиха, че е най-добре да навлязат във водата и да издавят мухите.