Йордан Радичков: Горещо пладне

Командният състав се местеше със своите открити автомобили към вишка номер три, за да наблюдава в следобеда форсирането на Черказката река и разгъването на армията за следващия удар.

Тази вишка бе върху една могила. Отзад, на темето на могилата, имаше кичур гора и в него стърчеха опънатите антени на приемателния пункт. Пристигащите военни се разхождаха върху плешивината на могилката и от горичката изтичваха войниците и офицерите за свръзка, за да докладват на генерала приетите съобщения. Генералът се разхождаше ограден от своите офицери, отслабнал и почернял, със зачервени очи. Една огромна част от напрежението на тези маневри преминаваше като ток през него от няколко дни непрекъснато и цялото му съзнание бе изпълнено с бойните части на маневрите, с движението и прегрупирането на тази сила, която България проверяваше в пладнето на мира.

Тази сила, мислеше генералът, трябва да отговаря на жизнените сили на отечеството, трябва да е в състояние да защити богатствата му. Защото колкото повече нарастват богатствата, толкова повече растат завистта и апетитите към тях, толкова повече се изостря гладът.

Глад или предчувствие за глад?

Генералът гледаше на север, където вчера бяха минали с огъня на армията. Северът се пълнеше с тишина и спокойствие.

Откъм горичката се зададе хеликоптер и, обърквайки и смущавайки работата в приемателния пункт, кацна върху плешивината. Прахът и сухата трева бяха изметени от витлото. Този хеликоптер бе на разположение на генерала и той го яздеше като велосипед, откакто бяха почнали маневрите. Летците останаха в кабината, очаквайки заповеди.

Един офицер за свръзка изтича от горичката и докладва, че на моста на Черказката река има задръстване, че форсирането е объркано.

— Как на моста! — учуди се генералът.

Казаха му, че колоните са на моста и че цялото шосе е задръстено.

— Как е възможно! — почна да се разхожда нервно генералът. — Какво форсиране е, ако се търси мост!

Той удари с ръка по бедрото:

— Пълен идиотизъм! Ще форсират река през моста!

Генералът вече крачеше с жилавите си нозе към хеликоптера. Витлата се завъртяха и докато той се настаняваше вътре, каза на летците, че трябва да отидат до моста на Черказката река. Витлото се изправи, неговият кръст изчезна в един голям сив кръг, после се огъна, издигайки нагоре широката част на кръга. Буталата заработиха бързо, железният корем на машината се изпълни с трещене и повдигайки се леко от земята, тръгна над горичката, огъна дърветата и направи един полукръг, преди да тръгне към моста.

Вторият летец разгъна карта, за да определи квадрата за летене. Генералът седеше в тесния корем на машината и имаше чувството, че моторът е вътре, в самия него, че е в самото му сърце — толкова силни бяха вибрацията и трясъкът. Той гледаше през илюминаторите навън. Земята се наклони, сякаш заплашваше да скрие всичко от себе си, сетне се изправи и почна да тича отдолу нагъната и изравнена, разделена на квадрати, прорязана от канали, сякаш правена от деца.

Да седи за него бе работа на минути. Изправи се и почна да се разхожда в тясното пространство, поглеждайки нервно през илюминаторите… Ето го най-после шосето, черно и лъскаво. То се огъваше под тях като черно въже, хвърлено от нечия ръка между нивите и горичките.

Успоредно с шосето, но много по-пестеливо на завои, вървеше железопътното трасе. Генералът зърна отгоре един влак, застанал неподвижно върху линията, и се учуди, че тук може да стои влак, след като няма никакъв кантон. Той погледна и през другата страна, за да се увери, че влакът действително стоеше върху линията черен и неподвижен. Стори му се, че някъде отпред, при локомотива, видя човешки фигури и дори като че някой махаше с ръце, но канадските тополи закриха вагоните и локомотива и полето пак остана пустинно.

Генералът седеше в своя моторен карцер и влакът се стопи бързо в съзнанието му, изтласкан от военните части, парализирани при форсирането на реката.

„Мост ще търсят по време на маневри!“ — мислеше гневно генералът.

И ето ги най-после реката и мостът.

„Пълен идиотизъм!“ — беснееше генералът, като гледаше струпаната колона. Тя бе като мъртва от двете страни на пътя. От танковете не се виждаше никакъв дим, моторите не работеха. Люковете стояха разтворени и зееха празни.

Машината се наклони, колоната се измести и след един завой генералът видя изведнъж цялата картина. Неговата армия стоеше спешена край реката, войници и офицери се трупаха от двете страни на моста, някои бяха нагазили във водата, имаше и много цивилни, мъже и жени, имаше деца, застанали по бреговете, имаше хора на моста, увиснали като гроздове там, някои дори покачени върху перилата. Една противопожарна кола стоеше в самото начало на моста, а пожарникарите размотаваха маркучите и тичаха чевръсто.