Робърт Шекли - Дягилев играе в Речния свят

И така предприятието ни просперираше, сеньори, а също и град Оксенстиерна. Идваха хора от много далеч, за да търгуват в границите ни. И не само да търгуват. Оксенстиерна предлагаше нещо, което никое друго място в околността не можеше да предложи: чувството на сигурност, възможност за отдих от държавните дела и постоянните интриги за това кой кого управлява и какво да се направи за това. На тази нова Земя на Речния свят, тъй като грижите за доставянето на храна и издигането на покрив бяха повече или по-малко изчезнали, това което оставаше, бяха въпросите кой кого ще управлява и кои богове трябва да се почитат. Хората сега имаха възможността да отдадат цялото си време на религиозни или държавни проблеми. Но този интерес бе събуден от най-агресивните хора. Другите, които бяха мнозинство, не се интересуваха от тези неща, а още по-малко ги беше грижа за въпросите на цвета на кожата, расата и езика. Езикът така и така си беше тюрлюгювеч и най-накрая всички трябваше да научим изкуствения език на норвежците, за да можем да общуваме. Ние спокойно можехме да се наречем Вавилонската планета.

Повечето от преродените на Речния свят се занимаваха с мисли за господство. За тях най-висшето благо бе способността да господстваш над другите, чест в името на някоя отживяла доктрина като например расовата чистота. Повечето от хората, обаче, сега както и в миналото, малко се интересуваха от тези неща и искаха само да живеят в мир. Най-отявлените измежду тези, които проповядваха расовата чистота, бяха нашите испански конкистадори. Казвам го със съжаление. Ще забележите, че се отделям от тях, сеньори.

Светът винаги е бил място на полиглоти, а също и този Речен свят, където нашите езици растат на гъсто по Речния бряг, дълъг мили.

Но нашите конкистадори не бяха толкова расисти, колкото наивно вярваха в собствената си значимост. Старата Испанска доктрина за Viva yo. Каквато и да беше причината, те се събираха под знамената ни, испанци от всички времена и места, както и креоли от Мексико и Южна Америка.

Междувременно Гонзало Пизаро не си губеше времето. Името Пизаро криеше определено очарование сред испаноговорящите. Караше ги да се вълнуват, когато си спомняха старите дни на завоеванието, когато испанските армии господстваха над повечето от познатия свят и това беше спомогнато от факта, че повечето от другите испански герои не се мяркаха в Речния свят. Никой не знаеше местонахождението на Сид или Кортес, или Франциско Пизаро, или Балбоа или другите велики фигури на завоеванието. Това, разбира се, не беше изненадващо на една земя, населена с 30 — 35 милиарда души. Достатъчно удивително беше, че самият Гонзало беше тук.

Другите испанци започнаха да се присъединяват към лагера ни. Разбира се, не само конкистадори и не само испанци от Испания. Населението на Испания никога не е било толкова многобройно. Те идваха от Кастилия, Арагон и Екстрамадура, сърцето на Испания, което всъщност не бе голямо. Другите дошли испанци бяха от Андалусия и Каталония, а също креоли на огромни тълпи, испанци, родени в презокеанските провинции Мексико, Колумбия, Венецуела, Аржентина.

И така, бавно, докато минаваха седмиците и месеците, испанският свят започна да се събира около Дягилев и Гонзало Пизаро. Естествено, не само като танцьори. А територията на Оксенстиерна процъфтяваше, дори и без преките данъци върху пришълците, които идваха да търгуват тук. Разбира се, имаше данъци върху тези от нас, които бяха постоянни жители. Но тези данъци бяха ниски, защото северняците, които сега бяха малцинство, виждаха, че притежават едно добро нещо и единственият начин, по който можеха да го запазят, бе да се отнасят с нас наистина много добре. Междувременно Дягилев, отчаян че вече е събрал чиста балетна трупа, но при липса на добра музика за акомпанимент и оркестър, проучваше източници на театрално развлечение от цяла Европа.

Той внесе елементи от комедия дел арте и други малки сценки и пародии. Но руският балет и испанският танц продължиха да доминират и такава беше ситуацията, когато дойде пратеник до Ерик Дългата ръка и извести, че на около деветстотин мили нагоре по реката бяха открили голямо индианско царство.

Те бяха инки, каза той, и се управляват от човек, който се наричаше Атахуалпа.

Новините за инките на Атахуалпа, които бяха толкова близо нагоре по Реката, наелектризираха испанците, конкистадорите, които бяха сърцевината на танцовата трупа, никога на бяха задоволени от положението си на хора, които трябваше да забавляват другите. А най-малко Гонзало. Умът му все още бе обсебен от спомена за великото положение, на което се радваше в Южна Америка. Въпреки че беше изцяло предан на брат си, Франциско не го разтревожи това, че Франциско все още не се бе появил. Нито пък някой от другите му двама братя. Той беше единственият Пизаро наоколо и нямаше съмнение, че това му харесваше. Сега целта му беше съвършено ясна. Трябваше да вдигне испанците към величието, което лежеше пред тях.