Робърт Шекли: Дягилев играе в Речния свят

Ще пропусна началото, за това как всичко започна за мен, тъй като то започна по един и същи начин за всеки, който се намери прероден на това място, което наричат Речен свят. Всички ние започнахме голи и без коса, лежащи на ниската трева близо до брега на една безконечна река. Близо до ръката, прикрепено към китката с къса каишка, имахме устройство, което бяха нарекли граал: цилиндричен предмет, кух отвътре. Това е някакъв магически снабдител с храна. Когато се постави в една от вдлъбнатините на големите сиви камъни, наричани камъни на граалите, по определено време, се пълни с храна, напитки и наркотик, наричан дъвка на мечтите, а също и с алкохол, понякога с вино и почти винаги тютюн. Всичко това бе придружено с дяволско изригване на синьо електричество и оглушаващ тътен като внезапна буря горе в планината.

Когато се върнах към живот, първото нещо, за което си помислих бе моята смърт през онази сива утрин на 1587 година, седейки в спалнята си в Саламанка, с умората, която ме надвиваше и внезапната слабост във вените, която ме предупреждаваше, че краят беше близо. Имах малък шанс да препоръчам душата си на Бог. Не съм мислил много за това, ако си говорим истината, защото на някой, който е живял живота си на конкистадор и другар на братята Пизаро в Новия свят на индианците, не подхожда да мисли твърде много дали е водел добър живот или не. Ние, испанците от Конкистата, си бяхме поставили за цел да свършим нещо и не ни интересуваше много как се справяхме с това. Животът беше евтин през тези дни и на това място, нашият собствен както и на всекиго друг. Живеехме от меча си и умирахме от него, и аз единствено бях изненадан да установя, че съм преживял тези трескави дни, да разбера, че съм живял достатъчно дълго, за да посивеят косите ми и да умра в леглото в космополитния град Саламанка — мястото, където бях взел научна степен по изкуствата преди толкова много години.

Спомням си, че докато свещеникът се навеждаше над мен и болката и изтощението ме сграбчиха си мислех, — „Добре, нека сложим край на това.“ Но никога не бих се досетил, че отвъд се простираха тази земя на Речния свят.

През тези първи дни на бреговете на тази велика река се научих, заедно с другите новопреродени, как се употребяват граалите и малко за условията на живот на това място. По-късно открих, че можех да бъда само доволен от постепенното ми запознаване с този свят, прероден на един тих завой на Речния бряг, към който никой не предявяваше претенции, равен сред другите, наскоро преродени и еднакво невеж с тях.

Мои другари през тези първи дни след прераждането бяха наемни войници от Свободните дружини, които бяха извършили такива забележителни дела в Италия по времето си. Те бяха сборище от английски и германски бойци, без да имат нито един испанец. Сред тях ние общувахме на някаква смесица от испански, френски, италиански и малко каталонски. Не бе твърде трудно да обменим мислите си, които бяха елементарни. Обичайно на такива места имаше някои, които бяха родени ден или седмица преди другите и ни показаха как работят граалите. И така говорехме и размишлявахме за съдбата си на Речния свят и се опитвахме да решим какво да правим със себе си.

Решението скоро само ни дойде. Не след дълго след моето прераждане, по бреговете на Реката, пристигна, марширувайки към нас, една група от около петдесет мъже. Веднага разбрахме, че те бяха въоръжени, а също така ни беше добре известно, че ние не бяхме. Не бяхме намерили никакво оръжие на това странно място, дори пръчки или камъни. Така че се сгушихме един до друг, като по този начин се опитахме да изглеждаме страховити въпреки голотата си и чакахме да видим какво възнамеряват новодошлите.

Те маршируваха добре строени, седемдесет или петдесет сурови мъже, въоръжени с дървени обръчи и странни мечове, които, както по-късно научихме, се правеха от рибени кости. Те имаха снаряжение, изработено от здравата, изсушена кожа на някои видове големи риби, които обитаваха Речните дълбини. Вождът им беше облечен по-различно от придружаващите го и на шлема си носеше емблема от рибни люспи.

Той поиска да говори с нашия предводител.

Още не бяхме се занимавали с такива неща досега. Новата обстановка, която ни заобикаляше бе погълнала цялото ни внимание. Тъй като аз бях най-запознат с езика на новодошлите, който беше латински и който бях изучавал в Университета на Саламанка, на мен се падна да говоря.