Робърт Шекли: Домът на боговете

Глас, велик като самата природа, произнесе:

— Добре дошъл, Артър. Време е за новата Вселена.

— Но какво стана със старата?

— Изгуби се в забравените спомени на всички Вселени от миналото.

— И сигурно аз съм виновен?

— Виновен? Не! По-скоро трябва да бъдеш поздравен, защото именно чрез теб се появи новото.

Невидим хор запя: Велик е Артър!

Вселената каза:

— А сега нека главните герои, които така добре служиха на старата Вселена, ви се поклонят. Хайде; излезте всички и се поклонете.

На сцената излязоха Ариман и Астур, поклониха се и изчезнаха.

Излязоха Сами и Мими. Помахаха. И изчезнаха.

След тях излязоха Скабър, Декстър, Лийфи, Роте, Луума, Ях и един нов бог, Рауволфия, който се появи в самия край и не му беше останало време да се качи на сцената. Все пак му позволиха да се покаже и после да изчезне.

Излезе Мелисент, усмихна се тайнствено и изчезна.

Излязоха и най-различни други герои; хора, които Артър дори не си спомняше. Получиха своя миг на сцената и после също изчезнаха.

— Сега и аз ли изчезвам? — попита Артър гласа.

— О, не, Артър — отвърна гласът. — Ти си отговорен за моята поява. Единствен ти от целия стар свят ще останеш и върху тебе ще изградим своето бъдеще.

— Ъ?!

— Ти си новата мяра — обяви гласът на Вселената. — Ти си тукашният владетел на всичко. И за да ти покажем колко сме ти благодарни, даваме ти чисто нова жена, с която да се чифтосаш, като стигнеш дотам.

Разнесе се лек барабанен бой и на сцената до Артър се появи прекрасна жена.

— Здрасти — рече тя. — Аз съм женското въплъщение на новата Вселена. Бях избрана за тебе, Артър. Аз съм точно жената за тебе.

— Сигурна ли си? — попита Артър.

— Ще видиш — намигна му тя.

— А сега — обади се Вселенският глас, — обявявам тази Вселена за Вселена на Артър. Всичко в нея съществува, за да угоди на Артър, а ако не му угоди, ще се разправя с мен.

Гръмки аплодисменти.

— Приготвили сме ти пиршество — продължи гласът на Вселената. — Решихме, че ще е доста добре за начало.

Появи се дълга маса, отрупана с деликатеси.

— Вижте какво — рече Артър, — то е малко неудобно, ама всъщност не съм гладен. Хапнах нещичко тъкмо преди всичко това да започне. Не знаех, че…

— Този човек има право — каза Вселената, — да не е гладен, щом така иска. Но освен това той може да реши, че е гладен, стига да му се иска. Какво ще кажеш, Артър — би ли искал да си гладен?

— Да — отвърна Артър. — Според мен ще е добре.

Само след миг умираше от глад.

Седна начело на масата. И прожекторите угаснаха. А после пак светнаха.

Глас зад кулисите обяви:

— Добре дошъл в новата Вселена, Артър. Не сме сигурни какво да те правим. Без съмнение няма да те подложим на унизителните неща, които предишната нова Вселена ти беше намислила.

— Какво стана с тази Вселена? — попита Артър.

— Свърши се — обясни новата Вселена.

— Толкова бързо?

— Няма график за продължителността на съществуване на Вселените.

Артър разбра, че просто трябва да изчака какво ще се случи по-нататък, като първия тъпак.

И така, започна нещо ново, в което Артър играеше важна роля, но без нито един от познатите му хора, богове и богини. Дори и без женското въплъщение на Вселената, неговата невеста. Нова Вселена — и да няма с кого да се чифтосаш в нея!

Но Артър не беше твърде разочарован. Той някак си очакваше да се случи нещо подобно. Тъкмо такъв номер бихте очаквали да ви скрои една нова-новеничка Вселена.

© 1998 Робърт Шекли

© 2000 Светлана Комогорова, превод от английски

Robert Sheckley

Godshome, 1998

Сканиране: Mandor, 2010

Разпознаване и редакция: NomaD, 2010

Издание:

Робърт Шекли. Домът на боговете

Редактор: Персида Бочева

Предпечатна подготовка: Митко Ганев

ИК „Лира Принт“, 2000

ISBN 954-8610-50-5

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15847]

Последна редакция: 2010-04-07 17:00:00

Превод Борис Миндов — Ръдиард Киплинг. „Избрано“, изд. „Елпис“, Велико Търново. 1992. — Бел.прев.

Длъжностно лице, което разследва и дава мнение по жалби на граждани. — Бел.прев.

Жаклин Кенеди-Онасис — Бел.прев.

Най-големите американски циркове. — Бел.прев.